Член 15д

Зони за мрежова инфраструктура и инфраструктура за съхранение, необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система

1. Държавите членки могат да приемат един или повече планове за определяне на специални зони за инфраструктура за разгръщането на проекти за мрежи и съхранение, необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, когато не се очаква това разгръщане да окаже значително въздействие върху околната среда, това въздействие може да бъде надлежно смекчено или, когато това не е възможно, компенсирано. Целта на тези зони е подкрепа и допълване на зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници. Тези планове:

а) избягват за проекти за електроенергийни мрежи защитените зони по „Натура 2000“ и зоните, определени съгласно националните схеми за опазване на природата и биологичното разнообразие, освен ако няма пропорционални алтернативи за тяхното внедряване, като се вземат предвид целите на защитената зона;

б) за проекти за съхранение - изключват защитените зони по „Натура 2000“ и зоните, определени съгласно националните схеми за защита;

в) осигуряват полезни взаимодействия с определянето на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници;

г) подлежат на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО, и, когато е приложимо, на оценка съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО; и

д) установяват подходящи и пропорционални правила, включително относно пропорционални мерки за смекчаване, които да бъдат приети за разработването на проекти за мрежи и съхранение, за да се избегнат неблагоприятното въздействие върху околната среда, което може да възникне, или, ако това не е възможно, да го намалят значително.

При изготвянето на такива планове държавите членки се консултират със съответните оператори на инфраструктурни системи.

2. Чрез дерогация от член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (

21 ) и приложение I, точка 20 и приложение II, точка 3, буква б) към същата директива и чрез дерогация от член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО държавите членки могат, когато това е обосновано, включително когато е необходимо за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници за постигане на целите на Съюза в областта на климата и на енергията от възобновяеми източници, да освобождават проектите за мрежи и за съхранение на енергия, които са необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, от оценката на въздействието върху околната среда съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС, от оценка на тяхното въздействие върху обектите по „Натура 2000“ съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО и от оценката на тяхното въздействие върху опазването на видовете съгласно член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО и съгласно член 5 от Директива 2009/147/ЕО, при условие че проектът за мрежи или за съхранение е разположен в специална инфраструктурна зона, определена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, и че е в съответствие с установените съгласно параграф 1, буква д) от настоящия член правила, включително относно пропорционалните мерки за смекчаване, които трябва да бъдат приети. Държавите членки могат да допускат такива освобождавания и във връзка с инфраструктурни зони, които са определени преди 20 ноември 2023 г., ако те са били предмет на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО. Тези дерогации не се прилагат за проекти, които е вероятно да имат значително въздействие върху околната среда в друга държава членка, или когато държава членка, за която има вероятност да бъде засегната в значителна степен, поиска това, както е предвидено в член 7 от Директива 2011/92/ЕС.

3. Когато държава членка освобождава проекти за мрежи и съхранение в съответствие с параграф 2 от настоящия член от оценките по посочения параграф, компетентните органи на тази държава членка извършват процес на скрининг на проектите, които са разположени в специални инфраструктурни зони. Този процес на скрининг се основава на съществуващите данни от оценката на въздействието върху околната среда съгласно Директива 2001/42/ЕО. Компетентните органи може да поискат от заявителя да предостави допълнителна налична информация. Този процес на скрининг се извършва и приключва в срок от 30 дни. Неговата цел е да се установи дали има голяма вероятност някой от тези проекти да доведе до значителни непредвидени неблагоприятни последици, с оглед на чувствителното естество на околната среда в географските райони, в които са разположени, които не са били установени по време на екологичната оценка на плана или плановете за определяне на специални зони, извършена съгласно Директива 2001/42/ЕО, и когато е целесъобразно, съгласно Директива 92/43/ЕИО.

4. Когато процесът на скрининг установи, че има голяма вероятност даден проект да доведе до значителни непредвидени неблагоприятни последици, посочени в параграф 3, компетентният орган гарантира, въз основа на съществуващите данни, че за справяне с тях се прилагат целесъобразни и пропорционални мерки за смекчаване на тези последици. Когато не е възможно да се приложат тези мерки за смекчаване на последиците, компетентният орган гарантира, че операторът приема подходящи компенсаторни мерки за справяне с тези последици, които когато не са налице други пропорционални компенсаторни мерки, могат да бъдат под формата на парична компенсация за програми за защита на видовете, за да се гарантира или подобри природозащитният статус на засегнатите видове.

5. Когато за интегрирането на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система е необходим проект за подсилване на мрежовата инфраструктура във или извън нарочно определените инфраструктурни зони и този проект за интегриране подлежи на процес на скрининг, извършван съгласно параграф 3 от настоящия член, на определяне дали проектът изисква оценка на въздействието върху околната среда, или на оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 4 от Директива 2011/92/ЕС, този процес на скрининг, определяне или оценка на въздействието върху околната среда се ограничава до потенциалното въздействие, произтичащо от промяната или разширяването в сравнение с първоначалната мрежова инфраструктура.