(74) Редица държави членки приложиха мерки в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане с оглед да постигнат своите цели за 2020 г. за дела на възобновяемата енергия. В отсъствието обаче на обвързващи национални цели за периода след 2020 г. е възможно оставащите национални стимули да не са достатъчни за постигането на дългосрочните цели за декарбонизация съответно за 2030 г. и 2050 г. За да се достигнат тези цели, да се укрепи увереността от страна на инвеститорите и да се съдейства за изграждането на равнището на целия Съюз на пазар в областта отоплението и охлаждането с възобновяема енергия, като в същото време се спазва принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място, уместно е да бъдат насърчени усилията на държавите членки за постигане на постепенно увеличение на дела на отоплението и охлаждането с възобновяема енергия. Като се има предвид фрагментираният характер на някои пазари за отопление и охлаждане, от първостепенно значение е да се осигури гъвкавост при планирането на такива усилия. Важно е също да се гарантира, че потенциалното разпространение на отопление и охлаждане с възобновяема енергия няма да има вредни странични ефекти върху околната среда и няма да породи непропорционални общи разходи. За да бъде сведен до минимум този риск, при увеличаването на дела на възобновяемата енергия, използвана в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане, следва да се вземе предвид положението на онези държави членки, в които този дял вече е много висок, или в които не се използва отпадна топлина и студ като в Кипър и в Малта.