Член 15

Административни процедури, наредби и правилници

1. Държавите членки гарантират, че националните правила относно разрешителните, сертификационните и лицензионните процедури, прилагани по отношение на централите, както и свързаните с тях преносни и разпределителни мрежи, за производство на електрическа енергия, топлинна енергия или енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и по отношение на процеса на преобразуване на биомаса в биогорива, течни горива от биомаса, газообразни и твърди горива от биомаса или други енергийни продукти, а също и по отношение на възобновяеми горива от небиологичен произход, са пропорционални и необходими и допринасят за спазването на принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място.

По-специално държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че:

а)административните процедури са рационализирани и се провеждат в срок на съответното административно равнище и че са установени предвидими срокове за посочените в първа алинея процедури;

б)правилата за разрешаване, сертифициране и лицензиране са обективни, прозрачни и пропорционални, не пораждат дискриминация между кандидатите и изцяло отчитат особеностите на отделните технологии за енергия от възобновяеми източници;

в)административните такси, плащани от потребители, проектанти, архитекти, строители, монтажници и доставчици на оборудване и системи, са прозрачни и се обуславят от разходите; и

г)за децентрализираните устройства и за производството и съхранението на енергия от възобновяеми източници са установени опростени и облекчени процедури за получаване на разрешение, включително процедура чрез обикновено уведомяване.

2. Държавите членки ясно определят всички технически спецификации, които трябва да бъдат спазени от съоръженията и системите за енергия от възобновяеми източници, за да се ползват от схемите за подпомагане и да са допустими за участие в обществени поръчки. Когато съществуват хармонизирани стандарти или европейски стандарти, включително технически еталони, установени от европейските организации по стандартизация, тези технически спецификации се изразяват при съобразяване с тези стандарти. Отдава се приоритет на хармонизираните стандарти, препратките към които са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в подкрепа на правото на Съюза, включително Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета (

14 ) и Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (

15 ). При липсата на такива се използват други хармонизирани стандарти и европейски стандарти в този ред. Такива технически спецификации не трябва да предписват къде съоръженията и системите да бъдат сертифицирани и не трябва да препятстват правилното функциониране на вътрешния пазар.

2а. Държавите членки насърчават изпитването на новаторски технологии за производство, обмен и съхранение на енергия от възобновяеми източници чрез пилотни проекти в реални условия за ограничен период от време, в съответствие с приложимото право на Съюза и придружени от подходящи предпазни мерки, за да се гарантира сигурното функциониране на енергийната система и да се избегне непропорционално въздействие върху функционирането на вътрешния пазар, под надзора на компетентен орган.

3. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи на национално, областно и местно равнище включват разпоредби за интегриране и съответно разпространение на енергия от възобновяеми източници, включително за потребление на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници или в рамките на общности за енергия от възобновяеми източници, както и за оползотворяване на неизбежна отпадна топлина и студ при планирането, включително ранното пространствено планиране, проектирането, изграждането и модернизирането на селищна инфраструктура, промишлени, търговски или жилищни зони и енергийна и транспортна инфраструктура, включително електроенергийни мрежи, районни отоплителни и охладителни мрежи, газови мрежи, както и мрежи за алтернативни горива. По-конкретно държавите членки насърчават местните и регионалните административни органи да включват топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници при планирането на градската инфраструктура, когато това е целесъобразно, и да се консултират с мрежовите оператори, с цел да се отрази въздействието на програмите в областта на енергийната ефективност и оптимизацията на потреблението, както и на специфичните разпоредби относно потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общностите за възобновяема енергия, върху плановете за развитие на инфраструктурата на мрежовите оператори.

8. Държавите членки оценяват регулаторните и административни пречки пред дългосрочните споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници и премахват необосновани пречки пред и насърчават оползотворяването на такива споразумения, включително чрез проучване по какъв начин могат да се намалят свързаните с тях финансови рискове, по-специално чрез използване на кредитни гаранции. Държавите членки гарантират, че тези споразумения не са предмет на непропорционални или дискриминационни процедури или такси и че всички свързани с тях гаранции за произход могат да бъдат прехвърлени на купувача на енергия от възобновяеми източници съгласно споразумението за закупуване на енергия от възобновяеми източници.

Държавите членки описват своите политики и мерки за насърчаване на възприемането на споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и в своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно член 17 от посочения регламент. Те също така предоставят в посочените доклади за напредъка указание за производството на енергия от възобновяеми източници, което се подкрепя чрез споразуменията за закупуване на енергия от възобновяеми източници.

След оценката, посочена в първа алинея, Комисията анализира пречките за сключването на дългосрочни споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници, по-специално за прилагането на трансгранични споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, и издава насоки за премахването на тези пречки.

9. До 21 ноември 2025 г. Комисията преценява дали са необходими допълнителни мерки за подпомагане на държавите членки при прилагането на процедурите за издаване на разрешения, предвидени в настоящата директива, включително чрез разработване на индикативни ключови показатели за ефективност.