Член 15б

Картографиране на зоните, необходими за националния принос за постигане на общата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г.

1. До 21 май 2025 г. държавите членки извършват координирано картографиране за внедряването на енергия от възобновяеми източници на тяхна територия, за да установят местния потенциал и наличната земна повърхност, подпочвени, морски или вътрешноводни зони, които са необходими за разполагането на централи за енергия от възобновяеми източници, и свързаната с тях инфраструктура, като например мрежи и съоръжения за съхранение, включително съхранение на топлинна енергия, които са необходими за постигане най-малко на техния национален принос за постигане на общата цел на Съюза за енергия от възобновяеми източници за 2030 г., заложена в член 3, параграф 1 от настоящата директива. За тази цел, държавите членки могат да използват или да се опират на своите съществуващи документи или планове за пространствено планиране, включително морските пространствени планове, изготвени съгласно Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (

16 ). Държавите членки осигуряват координацията между всички съответни национални, регионални и местни органи и субекти, включително мрежовите оператори, при картографирането на необходимите зони, когато това е целесъобразно.

Държавите членки гарантират, че тези зони, включително съществуващите централи за енергия от възобновяеми източници и механизмите за сътрудничество, се съобразяват с прогнозните криви и общата планирана инсталирана мощност за технология за енергия от възобновяеми източници, определени в техните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

2. За целите на набелязването на зоните, посочени в параграф 1, държавите членки вземат предвид, по-специално:

а) наличието на енергия от възобновяеми източници и потенциала за производство на енергия от възобновяеми източници на различните видове технологии в зоните на земната повърхност, в подпочвените, морските или вътрешноводните зони;

б) прогнозираното потребление на енергия, като се вземат предвид потенциалната гъвкавост на активната оптимизация на потреблението, очакваното повишаване на ефективността и интеграцията на енергийната система;

в) наличието на съответната енергийна инфраструктура, включително мрежи, съоръжения за съхранение и други инструменти за гъвкавост или способността за създаване или модернизиране на такава мрежова инфраструктура и такива съоръжения за съхранение.

3. Държавите членки благоприятстват многоцелевото използване на зоните, посочени в параграф 1. Проектите за енергия от възобновяеми източници са съвместими с вече съществуващите употреби на тези зони.

4. Държавите членки периодично преразглеждат и, когато е необходимо, актуализират зоните, посочени в параграф 1, по-конкретно в контекста на актуализирането на техните национални планове в областта на енергетиката и климата, представяни съгласно членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999.