(6) Необходимостта Съюзът да постигне своите цели в областта на енергийната ефективност на равнището на Съюза в тяхното изражение на база на първичното и/или крайното енергийно потребление, следва да бъде ясно посочена под формата на цел за най-малко 32,5 % за 2030 г. Съгласно прогнозите, направени през 2007 г., първичното енергийно потребление през 2030 г. ще възлиза на 1 887 Mtoe, а крайното енергийно потребление на 1 416 Mtoe. 32,5-процентно намаляване ще възлиза съответно на 1 273 Mtoe и 956 Mtoe през 2030 г. Тази цел, която е от същото естество като целта на Съюза за 2020 г., следва да бъде оценена от Комисията с оглед на преразглеждането ѝ в посока нагоре до 2023 г. в случай на съществено намаляване на разходите или ако е необходимо за изпълнението на международните ангажименти на Съюза за декарбонизация. На равнището на държавите членки не съществуват обвързващи цели към перспективите за 2020 г. и 2030 г. и свободата на държавите членки да определят своя национален принос на база или първично или крайно енергийно потребление или първични или крайни икономии на енергия, или на енергийна интензивност, следва да продължи да не бъде ограничавана. При определянето на своя индикативен национален принос за енергийна ефективност държавите членки следва да вземат предвид, че енергийното потребление на Съюза през 2030 г. не трябва да надхвърля 1 273 Mtoe първична енергия и/или 956 Mtoe крайна енергия. Това означава, че първичното енергийно потребление в Съюза следва да бъде намалено с 26 %, а крайното енергийно потребление — с 20 % спрямо нивата от 2005 г. Необходимо е да се извършва редовна оценка на напредъка за постигане на целите на Съюза за 2030 г. и това е предвидено в Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (6).