(17) За да се предостави по-голяма сигурност на операторите, действащи на пазарите на вторични суровини, при определянето дали веществата или предметите са със статус на отпадък или не и за да се насърчават еднакви условия на конкуренция, е важно държавите членки да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че отпадъците, които са преминали през дейност по оползотворяване, престават да се считат за отпадъци, ако отговарят на всички условия, установени в член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, изменена с настоящата директива. Тези мерки могат да включват приемането на законодателство за транспониране на тези условия, подкрепено от процедури за тяхното изпълнение, като например установяване на материални и специфични за съответното приложение критерии за определяне на статус „край на отпадъка“, документи с насоки, решения за всеки конкретен случай и други процедури за специфично прилагане на хармонизираните условия, установени на равнището на Съюза. Тези мерки следва да включват разпоредби за прилагане с цел удостоверяване, че отпадъците, които вече не се считат за отпадъци в резултат на оползотворяване, отговарят на изискванията на правото на Съюза в областта на отпадъците, химическите продукти и продуктите, като се дава по-специално приоритет на потоците от отпадъци, които представляват по-висок риск за човешкото здраве и за околната среда поради своя характер и обем, на тези отпадъци, които подлежат на иновативни процеси на възстановяване, или на отпадъците, които се оползотворяват за по-нататъшна употреба в други държави членки. Мерките могат също да включват определянето на изискване към операторите, оползотворяващи отпадъци или притежаващи оползотворени отпадъчни материали, за доказване на спазването на условията, установени в член 6, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО, изменена с настоящата директива. За да се предотврати незаконен превоз на отпадъци и да се повиши осведомеността сред държавите членки и икономическите оператори, трябва да има повече прозрачност относно подхода на държавите членки към статуса за край на отпадъка, по-специално за техните решения за всеки конкретен случай и резултата от проверката от страна на компетентните органи, както и за конкретните опасения на държавите членки или компетентните органи, относно определени потоци от отпадъци. Държавата членка продължава да бъде единствено отговорна за окончателното определяне на това дали са изпълнени условията, установени в член 5 или член 6 от Директива 2008/98/ЕО, изменена с настоящата директива, въз основа на цялата относима информация, предоставена от притежателя на материалите или отпадъците.