(1) Членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) са свързани с обществения ред и следва да се прилагат ефективно в целия Съюз, за да се гарантира, че конкуренцията на вътрешния пазар не се нарушава. Ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС е необходимо, за да се осигурят по-справедливи и по-отворени и конкурентни пазари в Съюза, на които предприятията се конкурират повече въз основа на своите качества и без да създават пречки за навлизане на пазара, като им се дава възможност да създават благосъстояние и работни места. То защитава потребителите и предприятията, извършващи дейност на вътрешния пазар, от стопански практики, чрез които се поддържат изкуствено високи цени на стоките и услугите, и им осигурява по-голям избор на иновативни стоки и услуги.
(2) Прилагането от публичните органи на членове 101 и 102 от ДФЕС се извършва от националните органи по конкуренция (НОК) на държавите членки успоредно с Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (3). НОК и Комисията заедно образуват мрежа от публични органи, които прилагат правилата на конкуренция на Съюза в тясно сътрудничество („Европейската мрежа по конкуренция“).
(3) Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003 задължава НОК и националните съдилища да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС по отношение на споразумения, на решения на сдружения на предприятия, на съгласувани практики или на злоупотреба с господстващо положение, които могат да засегнат търговията между държавите членки. На практика повечето НОК прилагат националното право в областта на конкуренцията успоредно с членове 101 и 102 от ДФЕС. Следователно настоящата директива, чиято цел е да гарантира, че НОК разполагат с гаранциите за независимост, ресурсите и правомощията за правоприлагане и за налагане на санкции необходими за ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, неизбежно оказва въздействие върху националното право в областта на конкуренцията, когато то се прилага успоредно от НОК. В допълнение, прилагането от НОК на националното право в областта на конкуренцията към споразумения, по отношение на решения на сдружения на предприятия, на съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между държавите членки, не следва да води до резултат, различен от резултата, постигнат от НОК в съответствие с правото на Съюза съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003. Поради това в тези случаи на успоредно прилагане на националното право в областта на конкуренцията и правото на Съюза е от съществено значение НОК да имат едни и същи гаранции за независимост, ресурси и правомощия за правоприлагане и налагане на санкции, необходими за да се гарантира, че постигнатите резултати няма да се различават.
(4) Освен това предоставянето на НОК на правомощия да получават цялата информация, свързана с предприятието, предмет на разследването, включително в цифрова форма, независимо от носителя, на който се съхранява, би засегнало също обхвата на правомощията на НОК, когато по време на ранните етапи на тяхното производство те предприемат съответното действие за разследване въз основа на националното право в областта на конкуренцията, което се прилага успоредно с членове 101 и 102 от ДФЕС. Предоставянето на НОК на правомощия за проверки на място с различен обхват в зависимост от това дали те в крайна сметка ще прилагат единствено националното право в областта на конкуренцията или ще прилагат също така и членове 101 и 102 от ДФЕС, би застрашило ефективността на правоприлагането в областта на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Поради това приложното поле на директивата следва да обхваща както прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС самостоятелно, така и успоредното прилагане на националното право в областта на конкуренцията към същия случай. По отношение на защитата на изявления във връзка с искания за освобождаване от санкции и намаляване на техния размер и искания за постигане на споразумение, настоящата директива следва да обхваща и националното право в областта на конкуренцията, прилагано самостоятелно.
(5) Националното право не позволява на много НОК да разполагат с необходимите гаранции за независимост, ресурси, както и правомощия за правоприлагане и налагане на санкции, за да могат да прилагат ефективно правилата на конкуренция на Съюза. Това подкопава способността им ефективно да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС и да прилагат националното право в областта на конкуренцията успоредно с членове 101 и 102 от ДФЕС. Така например, съгласно националното право, много НОК не разполагат с ефективни инструменти за откриване на доказателства за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС, или за налагане на санкции на предприятията, които нарушават закона, или не разполагат с подходящи човешки и финансови ресурси и оперативна независимост за ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС. Това може да попречи на НОК да предприемат каквито и да било действия или да ограничи техните действия за правоприлагане. Липсата на гаранции за независимост, ресурси и правомощия за правоприлагане и налагане на санкции означава за много НОК, с оглед способността им ефективно да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС, че предприятията, участващи в антиконкурентни практики, могат да получат много различни резултати в производствата в зависимост от държавата членка, в която извършват дейност. Те могат да не са обект на правоприлагане по членове 101 или 102 от ДФЕС или да бъдат единствено обект на неефективно правоприлагане. Например, в някои държави членки предприятията могат да избегнат отговорността за плащането на санкции просто като се преструктурират.
(6) Нееднаквото прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, независимо дали се прилагат на самостоятелна основа или успоредно с националното право в областта на конкуренцията, води до пропуснати възможности да се премахнат пречките за навлизане на пазара и да се създадат по-справедливи конкурентни пазари в рамките на Съюза, където предприятията се конкурират въз основа на своите качества. Най-засегнати са предприятията и потребителите в онези държави членки, в които НОК не разполагат с достатъчно средства, за да бъдат ефективни в правоприлагането. Предприятията не могат да се конкурират въз основа на качествата си, ако са налице „безопасни убежища“ за антиконкурентни практики, например, поради факта, че не могат да бъдат събрани доказателства за антиконкурентни практики или защото предприятията могат да избегнат отговорност за плащане на санкции. Това е фактор, който възпира предприятията да навлязат на тези пазари, да упражняват там правата си на установяване и да предоставят там стоки и услуги. Потребителите, намиращи се в държавите членки с по-слабо правоприлагане, пропускат ползите от ефективното прилагане на правилата в областта на конкуренцията. Така нееднаквото прилагане в Съюза на членове 101 и 102 от ДФЕС, независимо дали се прилагат на самостоятелна основа или успоредно с националното право в областта на конкуренцията, води до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар и подкопава правилното му функциониране.
(7) Пропуските и ограниченията в инструментите и гаранциите на НОК застрашават системата на паралелни правомощия за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, която е замислена като едно съгласувано цяло, основано на тясно сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция. Тази система зависи от органи, които са в състояние да разчитат един на друг за прилагането на мерки за установяване на факти от името на другата страна, с цел насърчаване на сътрудничеството и взаимното оказване на съдействие между държавите членки. Въпреки това тя не функционира добре, когато все още има НОК, които не разполагат с подходящи инструменти за установяване на факти. В други ключови аспекти НОК не могат да си оказват взаимно съдействие. Например в мнозинството от държавите членки предприятията, осъществяващи трансгранична дейност, са в състояние да избегнат плащането на санкции просто като не поддържат юридическо присъствие в някои от териториите на държавите членки, в които извършват дейност. Това намалява стимулите за спазване на членове 101 и 102 от ДФЕС. Произтичащото от това неефективно правоприлагане води до нарушаване на конкуренцията за спазващите закона предприятия и подкопава доверието на потребителите във вътрешния пазар, по-специално в цифровата среда.
(8) С цел да се гарантира истинско общо пространство на правоприлагане в областта на конкуренцията в Съюза, което осигурява по-равнопоставени условия за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, и намалява неравните условия за потребителите, е необходимо да се въведат основополагащи гаранции за независимост, подходящи финансови, човешки, технически и технологични ресурси и минимални правомощия за правоприлагане и за налагане на санкции при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС и при прилагането на националното право в областта на конкуренцията успоредно с посочените членове, така че националните административни органи по конкуренция да могат да бъдат напълно ефективни.
(9) Целесъобразно е настоящата директива да се основава на двойното правно основание на членове 103 и 114 от ДФЕС. Това е необходимо поради факта, че настоящата директива обхваща не само прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС и прилагането на националното право в областта на конкуренцията успоредно с посочените членове, но също така обхваща и недостатъците и ограниченията на инструментите и гаранциите на НОК, необходими за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, защото такива недостатъци и ограничения имат отрицателно въздействие върху конкуренцията и правилното функциониране на вътрешния пазар.
(10) Въвеждането на основополагащи гаранции, за да се гарантира, че НОК прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС еднакво и ефективно, следва да не засяга възможността на държавите членки да поддържат или да въвеждат по-обширни гаранции за независимост и ресурси за националните административни органи по конкуренция и по-подробни правила относно правомощията на НОК за правоприлагане и налагане на санкции. По-специално държавите членки следва да могат да предоставят на НОК допълнителни правомощия извън предвидените в настоящата директива с цел допълнително увеличаване на тяхната ефективност, като например правомощия за налагане на глоби на физически лица или, като изключение, правомощие за извършване на проверки на място със съгласието на проверявания.
(11) В областта на условията за предоставяне на освобождаване от санкции или намаляване на техния размер за тайни картели обаче са необходими подробни правила. Предприятията ще разкриват тайни картели, в които сa участвали, само ако имат достатъчно правна сигурност, че ще се ползват от освобождаване от санкции. Значителните различия между програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в държавите членки водят до правна несигурност за потенциалните кандидати за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер. Това може да отслаби стимулите им да подават искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер. Ако държавите членки можеха да въвеждат или прилагат по-ясни и хармонизирани правила за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в областта, попадаща в обхвата на настоящата директива, това не само би допринесло за постигането на целта да се запазят стимулите за заявителите да разкриват тайни картели, с цел възможно най-ефективно правоприлагане в областта на конкуренцията в Съюза, но също така би гарантирало еднакви условия на конкуренция за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар. Това не следва да пречи на държавите членки да прилагат програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, които освен тайните картели обхващат и други нарушения на член 101 от ДФЕС и на еквивалентни разпоредби на националното право в областта на конкуренцията, както и да приемат искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер от физически лица, които действат от свое име. Освен това настоящата директива не следва да засяга програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, които предвиждат единствено освобождаване от наказателна отговорност в рамките на наказателни производства за целите на прилагането на член 101 от ДФЕС.
(12) Настоящата директива не следва да се прилага спрямо националните закони, доколкото в тях се предвижда налагането на наказателноправни санкции на физически лица, с изключение на правилата, уреждащи взаимодействието между програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер и налагането на наказания на физически лица. Тя не следва да се прилага и спрямо националните закони, предвиждащи налагането на административни наказания на физически лица, които не извършват дейност като независими икономически единици на пазара.
(13) Съгласно член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003 държавите членки могат да предоставят прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС само на административен орган, както е при по-голяма част от юрисдикциите, или могат да го предоставят както на съдебни, така и на административни органи. В последния случай административният орган е отговорен най-малко за провеждането на разследването, докато на съдебния орган обикновено се предоставя правомощието да взема решения за налагане на санкции и евентуално правомощието за вземане на други решения, като например установяването на нарушение на членове 101 и 102 от ДФЕС.
(14) Упражняването на правомощията, предоставени с настоящата директива на НОК, включително правомощията за провеждане на разследвания, следва да бъде предмет на подходящи гаранции, които най-малкото отговарят на общите принципи на правото на Съюза и Хартата на основните права на Европейския съюз, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, и по-специално в контекста на производствата, които биха могли да доведат до налагането на санкции. Тези гаранции включват правото на добра администрация и зачитането на правото на защита на предприятията, съществен елемент от което е правото на изслушване. По-специално, преди да вземат решение за установяването на нарушение, НОК следва да информират страните, срещу които се води разследване, за предварителните твърдения за нарушения срещу тях, съгласно член 101 или член 102 от ДФЕС под формата на твърдение за нарушения или подобна мярка, и тези страни следва да имат възможност ефективно да изложат становищата си по тези твърдения преди вземането на такова решение. Страните, които са били уведомени за предварителните твърдения относно твърдени нарушения на член 101 или член 102 от ДФЕС, следва да имат право на достъп до съответната преписка на НОК, за да бъдат в състояние да упражнят ефективно правото си на защита.Правото на достъп до преписката следва да се извършва при съблюдаване на законните интереси на предприятията за защита на техните търговски тайни и не следва да обхваща поверителната информация и вътрешните документи на НОК и Комисията и кореспонденцията между тях. Освен това, по отношение на решенията на НОК, по специално решенията, с които се установява нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС и с които се налагат мерки за възстановяване на конкуренцията или санкции, адресатите следва да имат право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Такива решения следва да бъдат мотивирани, така че да позволяват на адресатите на тези решения да установят причините за решението и да упражнят правото си на ефективни правни средства за защита. Освен това, в съответствие с правото на добра администрация държавите членки следва да гарантират, че при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС НОК провеждат производствата в разумен срок, отчитайки спецификата на всеки случай. При планирането на тези гаранции следва да се постигне баланс между зачитането на основните права на предприятията и задължението да се гарантира, че членове 101 и 102 от ДФЕС се прилагат ефективно.
(15) Обменът на информация между НОК и използването на тази информация като доказателство при прилагането на член 101 или член 102 от ДФЕС следва да се извършва съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 1/2003.
(16) Предоставянето на правомощия на националните административни органи по конкуренция да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС безпристрастно и в общия интерес на ефективното прилагане на правилата на Съюза в областта на конкуренцията представлява съществен елемент от осигуряването на ефективно и еднакво прилагане на тези правила.
(17) Оперативната независимост на националните административни органи по конкуренция следва да се засили с цел гарантиране на ефективно и еднакво прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС. За целта следва да се въведе изрична разпоредба в националното право, за да се гарантира, че при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС националните административни органи по конкуренция са защитени срещу външна намеса или политически натиск, които могат да застрашат независимата им оценка на разглежданите от тях случаи. За тази цел основанията относно освобождаването от длъжност в национален административен орган по конкуренция на лицата, които вземат решения при упражняването на правомощията, посочени в членове 10, 11, 12, 13 и 16 от настоящата директива, следва предварително да се установят в националното право, за да се премахнат всякакви основателни съмнения относно тяхната безпристрастност и неподатливост на външни фактори. Също така в националното право следва предварително да се определят ясни и прозрачни правила и процедури за подбора, наемането или назначаването на тези лица. Освен това, с цел да се обезпечи безпристрастността на националните административни органи по конкуренция, санкциите за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС, които те налагат, не следва да се използват за прякото финансиране на тези органи.
(18) За да се гарантира оперативната независимост на националните административни органи по конкуренция, техните ръководители, техният персонал и лицата, които вземат решения, следва да действат добросъвестно и да се въздържат от всякакви действия, които са несъвместими с изпълнението на функциите им. За да не се допусне да бъде застрашена независимата оценка от ръководителите, персонала и лицата, които вземат решения, те следва да се въздържат по време на работата или мандата си и за разумен период след това от всякакви несъвместими действия, независимо дали получават за тях възнаграждение или не.
(19) Това означава, че по време на работата или мандата си персоналът и лицата, които вземат решения, не следва да имат възможност да работят по производства за прилагането на член 101 или член 102 от ДФЕС, в които те са участвали или които пряко засягат предприятия или сдружения на предприятия, в които са били наети или с които са били свързани по професионална линия, ако това потенциално би поставило под въпрос тяхната безпристрастност по конкретен случай. Също така персоналът и лицата, които вземат решения, както и техните близки роднини не следва да имат интереси в предприятия или организации, спрямо които се водят производства за прилагането на член 101 или 102 от ДФЕС, в които те участват, ако това потенциално би поставило под въпрос тяхната безпристрастност по конкретен случай. При преценката за евентуалното нарушаване на тяхната безпристрастност в конкретен случай следва да се вземат предвид естеството и степента на интереса, както и равнището на участие или ангажираност на съответното лице. Когато е необходимо да се гарантира безпристрастността на разследването и на процеса на вземане на решения, от съответното лице се изисква да си направи отвод от конкретния случай.
(20) Това също означава, че когато бивши членове на персонала или лица, вземали решения, заемат пост, който е свързан с производства по прилагането на член 101 или 102 от ДФЕС, по които те са работили по време на работата или мандата си, не следва да участват в същия случай от новата си работа в рамките на разумен период след напускането на националния административен орган по конкуренция. Продължителността на този период може да се определи като се вземе предвид естеството на новата работа на съответните лица, както и степента на участието и отговорността им в същите производства по време на работата или мандата им в националния административен орган по конкуренция.
(21) Всеки национален административен орган по конкуренция следва да публикува кодекс за поведение, който включва правила относно конфликтите на интереси, без да се засяга прилагането на по-строги национални правила.
(22) Оперативната независимост на националните административни органи по конкуренция не следва да възпрепятства нито съдебния контрол, нито парламентарния надзор в съответствие с националното право. Изискванията по отношение на отчетността следва също да допринасят за гарантиране на надеждността и легитимността на действията на националните административни органи по конкуренция. Пропорционалните изисквания по отношение на отчетността включват публикуването от националните административни органи по конкуренция на периодични доклади за тяхната дейност до правителствен или парламентарен орган. Националните административни органи по конкуренция могат също така да бъдат обект на контрол или наблюдение на финансовите им разходи, стига това да не засяга тяхната независимост.
(23) Националните административни органи по конкуренция следва да могат да приоритизират производствата си за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, за да използват ефективно ресурсите си и да насочат усилията си към предотвратяването и прекратяването на антиконкурентни практики, които нарушават конкуренцията на вътрешния пазар. За тази цел те следва да могат да отхвърлят жалби на основание, че те не са приоритет, с изключение на жалбите, подадени от публични органи, които споделят с национален административен орган по конкуренция компетентността за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС и националното право в областта на конкуренцията, когато е приложимо. Това следва да се извършва, без да се засяга правомощието на националните административни органи по конкуренция да отхвърлят жалби на други основания, като например липса на компетентност, или да решат, че няма основания за предприемане на действия от тяхна страна. В случаи на официално внесени жалби, отхвърлянето следва да подлежи на ефективни правни средства за защита в съответствие с националното право. Правомощието на националните административни органи по конкуренция да приоритизират производствата си по правоприлагане не засяга правото на правителството на дадена държава членка да издава общи правила за политиката или приоритетите за националните административни органи по конкуренция, като тези правила или приоритети са свързани със секторни анализи или с конкретно производство за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС.
(24) НОК следва да разполагат с достатъчни ресурси като квалифициран персонал, способен да извършва експертни правни и икономически оценки, финансови средства, технически и технологичен опит и оборудване, включително подходящи инструменти в областта на информационните технологии, за да се гарантира, че те са в състояние ефективно да изпълняват задачите си при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС. В случай че съгласно националното право задълженията и правомощията на НОК бъдат разширени, държавите членки следва да гарантират, че НОК разполагат с достатъчно ресурси за ефективното изпълнение на тези задачи.
(25) Независимостта на НОК следва да бъде засилена, като им се даде възможност да решават независимо относно разходването на разпределения им бюджет за целите на извършването на техните задачи, без да се засягат националните бюджетни правила и процедури.
(26) За да се гарантира, че националните административни органи по конкуренция разполагат с необходимите ресурси за изпълнение на своите функции, могат да бъдат разгледани различни начини за финансиране, като например алтернативни източници, различни от държавния бюджет.
(27) С цел да се гарантира ефективен мониторинг на изпълнението на настоящата директива, държавите членки следва да гарантират, че а националните административни органи по конкуренция представят на правителствен или парламентарен орган периодични доклади за своите дейности и ресурси. Тези доклади следва да включват информация за назначенията и освобождаването от длъжност на членовете на органа за вземане на решения, размера на ресурсите, които са били предоставени през съответната година, както и всички промени в тази сума в сравнение с предходните години. Тези доклади следва да се оповестяват публично.
(28) За да могат ефективно да прилагат членове 101 и 102 от ДФЕС, НОК се нуждаят от минимален набор от общи правомощия за разследване и вземане на решения.
(29) Националните административни органи по конкуренция следва да разполагат с ефективни правомощия за разследване, за да разкриват споразуменията, решенията или съгласуваните практики, забранени с член 101 от ДФЕС, или злоупотребите с господстващо положение, забранени с член 102 от ДФЕС, на всеки стадий от производствата, които провеждат. Националните административни органи по конкуренция следва да могат да прилагат тези правомощия спрямо предприятията и сдруженията на предприятия, срещу които се водят производства за прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, както и спрямо други участници на пазара, които може да разполагат с информация от значение за тези производства. Предоставянето на такива ефективни правомощия за разследване на всички национални административни органи по конкуренция е следва да гарантира, че те са в състояние ефективно да си съдействат, когато е поискано извършването на проверка на място или предприемането на друга мярка за установяване на факти на тяхна територия от името и за сметката на друг НОК съгласно член 22 от Регламент (ЕО) № 1/2003.
(30) Правомощията на националните административни органи по конкуренция за провеждане на разследвания следва да бъдат достатъчни, за да отговорят на предизвикателствата, свързани с правоприлагането в цифровата среда, и следва да дават възможност на НОК да получат цялата информация, свързана с предприятието или сдружението на предприятия, което е предмет на действия по разследване, в цифров вид, включително придобити чрез форенсик средства данни, независимо от носителя, на който информацията се съхранява, като преносими компютри, мобилни телефони, други мобилни устройства или съхраняване в „облак“.
(31) Националните административни органи по конкуренция следва да могат да извършват всички необходими проверки на място на помещенията на предприятия и сдружения на предприятия, където, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, могат да докажат, че съществуват разумни основания за съмнение за нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС. Настоящата директива не следва да възпрепятства държавите членки да предвидят изискване за предварително разрешение от национален съдебен орган за извършването на такива проверки на място.
(32) За да бъдат националните административни органи по конкуренция ефективни, правомощието им да извършват проверки на място следва да им даде възможност да получат достъп до информация, която е достъпна за предприятието или сдружението на предприятия или лицето, предмет на проверката на място, и която е свързана с предприятието или сдружението на предприятия, предмет на разследването. По необходимост това следва да включва правомощието да се извършва търсене на документи, файлове или данни на устройства, които не са установени с точност предварително. Без това правомощие би било невъзможно да се получи необходимата за разследването информация, когато предприятията или сдруженията на предприятия предприемат поведение на възпрепятстване или откажат да сътрудничат. Правомощието да се проучват документи или записи следва да обхваща всички форми на кореспонденция, включително електронни съобщения, независимо дали видимо са непрочетени или са били заличени.
(33) За да се сведе до минимум ненужното удължаване на проверките на място, националните административни органи по конкуренция следва да имат правомощието да продължат да извършват търсене и да подбират копия или извлечения от документите и записите, свързани със стопанската дейност на предприятието или сдружението на предприятия, предмет на проверка, в помещенията на органа или на друго определено място. При тези търсения следва да се гарантира постоянното надлежно спазване на правото на защита на предприятието.
(34) Опитът показва, че документи, свързани със стопанската дейност, може да се съхраняват в домовете на директорите, управителите и други членове на персонала на предприятията или сдруженията на предприятия, по-специално предвид увеличеното използване на по-гъвкави режими на работа. За да се гарантира ефективността на проверките на място, националните административни органи по конкуренция следва да разполагат с правомощието да влизат във всяко помещение, включително и частни домове, ако могат да покажат, че съществува основателно подозрение, че в това помещение се съхраняват документи, свързани със стопанската дейност, които могат да бъдат от значение за доказването на нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС. Условие за упражняването на това правомощие следва да бъде получаването от националния административен орган по конкуренция на предварително разрешение от страна на национален съдебен орган, което в определени национални правни системи може да включва прокурор. Това не следва да пречи на държавите членки в случаи на изключителна спешност да възлагат задачите на национален съдебен орган на национален административен орган по конкуренция, който действа като правораздавателен орган или, по изключение, да предвидят възможност за провеждането на тези проверки на място със съгласието на проверяваните. Провеждането на такива проверки на място, може да бъде поверено от национален административен орган по конкуренция на полицията или на орган по правоприлагане с равностойни правомощия, при условие че проверката на място се извършва в присъствието на представител на националния административен орган по конкуренция. Това не следва да засяга правото на националния административен орган по конкуренция да извърши проверката на място самостоятелно и да получи необходимото съдействие от полицията или равностоен правоприлагащ орган, включително съдействие като обезпечителна мярка, за да се преодолее евентуалната съпротива от страна на проверяваните.
(35) НОК следва да имат ефективни правомощия да изискват от предприятията или сдруженията на предприятия да им предоставят информацията, необходима за разкриване на нарушенията на членове 101 и 102 от ДФЕС. За целта НОК следва да могат да изискват разкриването на информация, която може да им предостави възможност да разследват предполагаеми нарушения. Това следва да включва правото да изискват информация във всякакъв цифров формат, включително електронна поща и съобщения от система за съобщения в реално време, независимо от това къде се съхранява тя, включително в „облак“ и на сървъри, при положение че е достъпна за предприятието или сдружението на предприятия, към което е отправено искането за информация. Това право не следва да води до задължение за предприятието или за сдружението на предприятия, което е непропорционално по отношение на изискванията на разследването. Например, то не следва да води до прекалени разходи или усилия на предприятието или на сдружението на предприятия. Въпреки че правото да се изисква информация е от решаващо значение за откриването на нарушения, обхватът на подобни искания следва да бъде съобразен с целта. Исканията не следва да задължават предприятието или сдружението на предприятия да признае, че е извършило нарушение, тъй като тежестта за доказване е на НОК. Това не следва да засяга задълженията на предприятията или сдруженията на предприятия да отговарят на въпроси за установяването на факти и да предоставят документи. Също така НОК следва да разполагат с ефективни инструменти да изискват от всяко друго физическо или юридическо лице да предостави информация, която може да има отношение за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС. Държавите членки следва да бъдат свободни да предвидят процедурните правила за тези искания за информация, като например правната им форма, при условие че тези правила дават възможност за ефективното използване на посочения инструмент. Освен това опитът показва, че предоставената по доброволен път информация в отговор на незадължаващи искания за информация, може да бъде ценен източник на данни за информирано и стриктно правоприлагане. По подобен начин предоставянето на информация от трети страни, като конкуренти, клиенти и потребители на пазара, по тяхна собствена инициатива, може да допринесе за ефективно прилагане и НОК следва да насърчават това.
(36) Опитът показва, че правомощието да се снемат обяснения е полезен инструмент за събиране на доказателства и подпомагане на органите по конкуренция при оценяване на стойността на вече събраните доказателства. НОК следва да разполагат с ефективни средства за призоваване за снемане на обяснения на всеки представител на предприятие или сдружение на предприятия, на всеки представител на други юридически лица, както и на всяко физическо лице, което може да притежава информация със значение за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС. Държавите членки следва да могат да предвидят правилата за такова снемане на обяснения, при условие че въпросните правила дават възможност за ефективното използване на посочения инструмент.
(37) Абсолютно необходимо е НОК да могат да изискват от предприятията и сдруженията на предприятия да прекратят нарушения на член 101 или 102 от ДФЕС, включително когато нарушението продължава след като НОК официално е започнал производство. Освен това НОК следва да разполагат с ефективни средства за възстановяване на конкуренцията на пазара чрез налагане на структурни и поведенчески мерки, които са съразмерни на извършеното нарушение и необходими за неговото прекратяване. Съгласно принципа на пропорционалност, когато избират между две равностойни по ефективността си корективни мерки, НОК следва да изберат мярката, която има най-малка тежест за предприятието. Структурните мерки, като например задълженията за прехвърляне на дялово участие в конкурентно предприятие или за продажба на стопанска единица, засягат активите на предприятието и може да се счете, че му налагат по-голяма тежест отколкото поведенческите мерки. При все това този факт не следва да пречи на НОК да констатират, че обстоятелствата около определено нарушение оправдават налагането на структурна мярка, тъй като тя би била по-ефективна във връзка с прекратяването на нарушението, отколкото една поведенческа мярка.
(38) Временните мерки могат да бъдат важен инструмент, чрез който да се гарантира, че по време на разследването нарушението, което се разследва, няма да засегне сериозно и непоправимо конкуренцията. Този инструмент е важен за избягване на такова развитие на пазара, което би било много трудно поправимо чрез решение на НОК в края на производството. Ето защо НОК следва да разполага с правомощието да налагат временни мерки чрез решение. Това правомощие следва да се прилага най-малко в случаите, в които НОК е установил prima facie данни нарушение на член 101 или 102 от ДФЕС и съществува опасност от сериозно и непоправимо нарушаване на конкуренцията. Държавите членки са свободни да предоставят на НОК по-широки правомощия за налагането на временни мерки. Решение, с което се налагат временни мерки, следва да е в сила само за определен срок — или до приключването на производствата от НОК, или за определен период от време, който може да бъде подновен, доколкото това е необходимо и целесъобразно. Държавите членки следва да гарантират, че законосъобразността, включително пропорционалността, на тези мерки може да бъде проверена посредством бързи процедури за обжалване или други процедури, в чиито рамки се предвижда бърз съдебен контрол. Освен това държавите членки следва да създадат необходимите условия, за да се гарантира, че НОК могат да се възползват на практика от временните мерки. Налице е особена потребност да се даде възможност на всички органи по конкуренция да се справят със събитията на бързо променящите се пазари и във връзка с това да се обмисли в рамките на Европейската мрежа по конкуренция използването на временни мерки и опитът от това да се взема предвид при всяка съответна мярка с незадължителен характер или бъдещо преразглеждане на настоящата директива.
(39) Когато в хода на производство, което може да доведе до забрана на споразумение или практика, предприятията или сдруженията на предприятия предложат на НОК да поемат задължения, които да отговорят на опасенията им, тези НОК следва да бъдат в състояние да приемат решения, с които тези задължения стават обвързващи и подлежащи на принудително изпълнение за засегнатите предприятия или сдружения на предприятия. По принцип такива решения за поемане на задължения не са целесъобразни в случаите на тайни картели, във връзка с които НОК следва да налагат санкция. В решенията за поемане на задължения следва да се установи, че вече не съществуват основания за действие от страна на НОК, без да се прави заключение за това дали е налице нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС. НОК следва да разполагат със самостоятелност при преценката дали да приемат или не поемането на задължения. Решенията за поемане на задължения не оказват влияние на правомощията на органите по конкуренция и националните съдилища за установяване на нарушение и вземане на решение по случая. Освен това, ефективните средства за наблюдение на спазването на поетите задължения от страна на предприятията или сдруженията на предприятия и ефективните средства за санкциониране в случай на неспазване са доказали ефикасността си за органите по конкуренция. НОК следва да разполагат с ефективни средства за възобновяването на производството в случаите, когато са настъпили съществени промени в някой от фактите, на които се основава дадено решение за поемане на задължения, или когато предприятието или сдружението на предприятия действа в противоречие със своите задължения, или когато решението за поемане на задължения се е основавало на непълна, невярна или подвеждаща информация, предоставена от страните.
(40) За да се гарантира ефективно и еднакво прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС, националните административни органи по конкуренция следва да имат правомощията да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции на предприятия и сдружения на предприятия за нарушения на член 101 или член 102 от ДФЕС или пряко в рамките на собствени производства, по-специално административни производства, при условие че тези производства дават възможност за прякото налагане на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, или като се обърнат към съд за налагане на санкции в рамките на ненаказателни съдебни производства. Това не засяга националните законодателства, които предвиждат налагането на санкции на предприятия и сдружения на предприятия от съдилища в рамките на наказателни производства за нарушение на членове 101 и 102 от ДФЕС, когато нарушението представлява престъпление съгласно националното право и при условие че по този начин не се засяга ефективното и еднаквото прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС.
(41) С цел да се гарантира, че предприятията и сдруженията на предприятия разполагат със стимули да спазват мерките за разследване и решенията на НОК, националните административни органи по конкуренция следва да могат самостоятелно да налагат ефективни санкции при неспазване на мерките и решенията, посочени в членове 6, 8, 9, 10, 11 и 12, или пряко в рамките на свои собствени производства, или като се обърнат към съд за налагане на санкции в рамките на ненаказателни съдебни производства. Това не засяга националното право, което предвижда налагането на такива санкции на предприятия и сдружения на предприятия от съдилища в рамките на наказателни съдебни производства.
(42) В съответствие с Хартата за основните права на Европейския съюз в производства пред национални административни органи по конкуренция или, какъвто може да е случаят в ненаказателни съдебни производства, санкциите следва да се налагат когато нарушението е извършено умишлено или по непредпазливост. Понятията за умисъл и непредпазливост следва да се тълкуват в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз по прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, а не в съответствие с понятията за умисъл и непредпазливост при производства, водени от наказателноправни органи по наказателноправни въпроси. Това не засяга националните законодателства, при които установяването на нарушение се основава на критерия за обективна отговорност, ако той е съвместим със съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Настоящата директива не засяга националните правила за стандарта на доказване или задълженията на НОК да установяват фактите по съответния случай, при условие че тези правила и задължения са съвместими с общите принципи на правото на Съюза.
(43) Санкциите следва да се определят пропорционално на общия световен оборот на засегнатите предприятия и сдружения на предприятия.
(44) Периодичните имуществени санкции са ключов инструмент, гарантиращ, че НОК разполагат с ефективни средства да противодействат на продължаващото и бъдещото неспазване от страна на предприятията и сдруженията на предприятия на техните мерки и решения, посочени в членове 6, 8, 9, 10, 11 и 12. Те не следва да се прилагат при установяването на извършени в миналото нарушения. Правомощието за налагане на периодични имуществени санкции не засяга правомощието на НОК да налагат санкции за неспазване на мерките по член 13, параграф 2. Тези периодични имуществени санкции следва да се определят пропорционално на средно дневния общ световен оборот на засегнатите предприятия и сдружения на предприятия.
(45) За целите на налагането на санкции и периодични имуществени санкции терминът „решение“ следва да включва всяка мярка със задължителни правни последици, способни да засегнат интересите на нейния адресат, като доведат до отчетлива промяна в неговото правно положение.
(46) С цел гарантиране на ефективно и еднакво прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС понятието за „предприятие“, което се съдържа в членове 101 и 102 от ДФЕС, и което следва да се прилага в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обозначава една стопанска единица, дори ако тя е съставена от няколко физически или юридически лица. Поради това НОК следва да могат да прилагат понятието за предприятие при подвеждането под отговорност на дадено дружество майка и да му налагат санкции за поведението на едно от неговите дъщерни дружества, в случаите когато това дружество майка и негово дъщерно дружество формират една и съща стопанска единица. С цел да се предотврати избягването от отговорност на предприятията за плащане на санкции за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС чрез правни или организационни промени, НОК следва да могат да подвеждат под отговорност правоприемниците и икономическите приемници на предприятието и да им налагат санкции за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз.
(47) С цел да се гарантира, че санкциите, наложени за нарушения на членове 101 и 102 от ДФЕС, отразяват икономическата значимост на нарушението, НОК следва да вземат предвид тежестта на нарушението. НОК следва също да могат да определят санкции, които са съразмерни на продължителността на нарушението. Тези фактори следва да бъдат оценени спрямо съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз и по начин, който осигурява възпиращ ефект. Оценката на тежестта следва да се извършва случай по случай за всички видове нарушения, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото. Сред факторите, които може да бъдат взети предвид, са естеството на нарушението, съвкупният пазарен дял на всички засегнати предприятия, географският обхват на нарушението, дали нарушението е осъществено, стойността на продажбите на стоки и услуги от предприятието, за които пряко или косвено се отнася нарушението, и мащабът и пазарната сила на съответното предприятие. Наличието на повторни нарушения от един и същ извършител свидетелства за склонността му да извършва такива нарушения и поради това е важен признак за необходимостта да се повиши равнището на санкцията за постигане на ефективен възпиращ ефект. НОК следва да имат възможност съответно да увеличат размера на санкцията, която трябва да бъде наложена на предприятие или сдружение на предприятия, когато Комисията или НОК в предишни случаи са взели решение, в което се констатира, че същото това предприятие или сдружение на предприятия е нарушило членове 101 или 102 от ДФЕС и че това предприятие или сдружение на предприятия продължава да извършва същото или извършва подобно нарушение. В съответствие с Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) НОК следва да могат да вземат предвид всяко обезщетение, платено в резултат на спогодба. Освен това, при извънредни обстоятелства, НОК следва да могат да вземат предвид икономическата жизнеспособност на съответното предприятие.
(48) Опитът показва, че сдруженията на предприятия редовно играят роля в нарушенията на конкуренцията и поради това НОК следва да могат ефективно да санкционират тези сдружения. При оценката на тежестта на нарушението с цел определяне на размера на санкцията в рамките на производство, образувано срещу сдружения на предприятия, когато нарушението е свързано с дейностите на неговите членове, следва да може да се отчете сборът от продажбите на стоки и услуги, пряко или косвено свързани с нарушението, реализирани от предприятията — членове на сдружението. Когато се налага санкция не само на сдружение, но и на неговите членове, оборотът на неговите членове, на които е наложена санкция, не следва да се взема предвид при изчисляването на санкцията на сдружението. За да се гарантира ефективно събиране на санкциите, наложени на сдружения на предприятия за извършените от тях нарушения, е необходимо да се определят условията, при които НОК могат самостоятелно да преценят дали да изискат плащане на санкцията от членовете на сдружението, когато сдружението е неплатежоспособно. За тази цел НОК следва да вземат предвид относителния размер на предприятията, които са част от сдружението, и по-специално положението на малките и средните предприятия. Плащането на санкцията от един или няколко членове на сдружението не засяга правилата на националното право, които предвиждат възстановяване на сумата от други членове на сдружението.
(49) Възпиращият ефект на санкциите се различава значително в Съюза, а в някои държави членки максималният размер на санкцията, която може да бъде наложена, е много нисък. За да се гарантира, че НОК могат да налагат възпиращи санкции, максималният размер на санкцията, която може да бъде наложена за всяко нарушение на член 101 или член 102 от ДФЕС следва да се определи на равнище, не по-ниско от 10 % от общия световен оборот на засегнатото предприятие. Това не следва да възпрепятства държавите членки да поддържат или въвеждат по-високи равнища на максимален размер на санкцията, която може да бъде наложена.
(50) Програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер са ключов инструмент за разкриването на тайни картели и по този начин допринасят за ефективното преследване и налагането на санкции за най-сериозните нарушения на правото в областта на конкуренцията. Понастоящем обаче съществуват значителни различия между програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, приложими в държавите членки. Тези различия водят до правна несигурност за предприятията нарушители относно условията, при които те могат да подадат искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, както и несигурност относно статуса им в рамките на съответните програми за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер. Тази несигурност може да отслаби стимулите за потенциалните заявители за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер да подават искания с тази цел. Това на свой ред може да доведе до по-малко ефективно прилагане на правилата в областта на конкуренцията в Съюза, тъй като се разкриват по-малко тайни картели.
(51) Различията между програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер на равнището на държавите членки също така застрашават еднаквите условия на конкуренция за предприятията, осъществяващи дейност на вътрешния пазар. Поради това е целесъобразно да се повиши правната сигурност за предприятията на вътрешния пазар и да се засили привлекателността на програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер в целия Съюз, като се намалят тези различия посредством осигуряването на възможност за всички НОК да предоставят освобождаване от санкции и да намаляват размера на санкциите, както и да приемат съкратени искания при еднакви условия. В бъдеще може да бъдат необходими допълнителни усилия от страна на Европейската мрежа по конкуренция за сближаване на програмите за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.
(52) НОК следва да могат да предоставят освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, ако са изпълнени определени условия. Сдруженията на предприятия, които извършват стопанска дейност от свое име, следва да могат да бъдат освобождавани от санкции, както и да им бъдат намалявани санкциите, когато участват в твърдян картел от свое име, а не от името на своите членове.
(53) За да бъде счетен определен картел за таен картел, не е необходимо всички аспекти на поведението да бъдат тайни. По-специално за таен може да се счита картел, когато елементите на картела, които правят цялостното поведение по-трудно за установяване, са неизвестни на обществеността, на клиентите или на доставчиците.
(54) За да отговаря на условията за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, заявителят следва да прекрати участието си в твърдения таен картел, освен в случаи когато НОК счита, че продължаването на участието му е разумно необходимо за запазване на целостта на разследването, например, за да се гарантира, че други предполагаеми участници в картела няма да узнаят, че НОК е информиран за съществуването на твърдения картел преди той да приложи мерки по разследването, като например необявени проверки на място.
(55) За да отговаря на условията за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, заявителят следва да сътрудничи на НОК действително, пълно, непрекъснато и своевременно. Това означава, наред с другото, че при обмислянето на подаването на искане в НОК, заявителят не следва да унищожава, подправя или укрива доказателства за твърдения таен картел. Когато предприятие обмисля подаването на искане, съществува риск неговите директори, управители и други служители да унищожат доказателства с цел прикриване на своето участие в картел, но унищожаването на доказателства би могло да се прави и по други причини. Поради това, НОК следва да вземат предвид конкретните обстоятелства, при които са били унищожени доказателства, както и значимостта на това унищожаване при преценката дали унищожаването на доказателствата поставя под въпрос действителното сътрудничество от страна на заявителя.
(56) За да изпълни условието за действително, пълно, непрекъснато и своевременно сътрудничество, когато обмисля подаването на искане в НОК, заявителят трябва да не е разкрил този факт или която и да е част от съдържанието на своето обмисляно искане, освен пред други НОК, Комисията или органите по конкуренция на трети държави. Това не изключва възможността за заявителя да информира за своето поведение други публични органи съгласно приложимите закони, а само не му позволява да разкрива факта, че обмисля да подаде искане за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер, както и да подаде пред тези органи изявление във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер. Въпреки това, когато изпълнява задълженията си съгласно приложимите закони, заявителят следва също да отчита, че е важно да не въздейства неблагоприятно на евентуалното разследване, водено от НОК.
(57) Заявителите следва да имат възможност да подават изявления във връзка с искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер във връзка с пълни или съкратени искания в писмена форма, а НОК следва също така да разполагат с действаща система, която им дава възможност да приемат такива изявления устно или по други начини, които не позволяват подадените изявления да попаднат във владение, под разпореждане или контрол на заявителите. НОК следва да могат да избират по какъв начин да приемат изявленията във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.
(58) Предприятията, които желаят да подадат искане за освобождаване от санкции, следва да могат първоначално да отправят пред НОК искане за маркер за място в реда за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер, преди да подадат официално искането за освобождаване от санкции, за да се даде на заявителя време за събиране на необходимата информация и доказателства за достигане на съответния доказателствен праг. Това не засяга възможността за държавите членки да позволят на предприятията да подават искане за маркер в случай на искания за намаляване на санкции.
(59) Освен това, с цел да се намали административната и друга значима тежест във връзка с времето, на заявителите следва да се предостави възможност да подават изявления във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер във връзка с пълни или съкратени искания, както и във връзка с искания за маркери, на официален език на държавата членка на съответния НОК или, когато е налице взаимното съгласие на НОК и заявителя, на друг официален език на Съюза. Ще се счита, че това съгласие е налице, когато НОК обичайно приемат подаването на този език.
(60) С оглед на споделената компетентност между Комисията и НОК за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, от ключово значение е наличието на гладко функционираща система за съкратени искания. Заявителите, които са подали искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер до Комисията във връзка с твърдян таен картел, следва да могат да подават съкратени искания пред НОК във връзка със същия картел, при условие че искането до Комисията обхваща повече от три държави членки, чиито територии са засегнати. Това не засяга възможността Комисията да разглежда случаи, тясно свързани с други разпоредби на Съюза, които може да бъдат приложени само или по-ефективно от Комисията, ако интересът на Съюза налага приемането на решение на Комисията за разработване на политика на Съюза в областта на конкуренцията при възникването на нов, свързан с конкуренцията въпрос или за да се осигури ефективно правоприлагане.
(61) Системата на съкратени искания следва да даде възможност на предприятията да подават до НОК искания за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер, съдържащи ограничен набор от информация, когато до Комисията е подадено пълно искане във връзка със съответния твърдян картел. Поради това НОК следва да приемат съкратени искания, които съдържат минимален набор от информация във връзка с твърдения картел за всички изложени в член 22, параграф 2 данни. Това не засяга възможността заявителят да предостави на по-късен етап по-подробна информация. По искане на заявителя за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер НОК следва да му предостави потвърждение за получаването, в което са посочени датата и часът на получаването. Ако НОК не е получил предварително такова искане за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер от друг заявител относно същия твърдян таен картел и счита, че съкратеното искане изпълнява изискванията на член 22, параграф 2, НОК следва да информира заявителя за това.
(62) Целта на системата на съкратените искания е намаляване на административната тежест за заявителите, които подават до Комисията искане за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер във връзка с твърдян таен картел, обхващащ повече от три държави членки, чиито територии са засегнати. Тъй като в тези случаи Комисията получава пълно искане, тя следва да бъде основната точка за контакт на заявителя за освобождаване от санкции или за намаляване на техния размер, в периода преди да се получи яснота дали Комисията ще разглежда случая изцяло или частично, по-специално по отношение на предоставянето на указания за провеждането от заявителя на допълнително вътрешно разследване. Комисията трябва да полага усилия да взема решения по този въпрос в разумен срок и да информира съответно НОК, без да се засяга член 11, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1/2003. При извънредни обстоятелства, когато това е строго необходимо за разграничаване на случаи или за разпределяне на случаи, НОК следва да може да поиска от заявител да подаде пълно искане преди да се получи такава яснота. Тази възможност следва да се използва много рядко. В други случаи от заявителя следва да се поиска да подаде пълно искане до получилия съкратено искане НОК когато стане ясно, че Комисията не възнамерява да продължи да разглежда случая изцяло или частично.
(63) Заявителите следва да разполагат с възможността да подават пълни искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер до НОК, до които са подали съкратени искания. Ако заявителите подадат пълните искания в рамките на определения от НОК срок, съдържащата се в тези искания информация следва да се счита за предадена в момента, в който е подадено съкратеното искане, при условие че съкратеното искане се отнася до същите засегнати продукти и територии, както и същата продължителност на съществуването на твърдения картел, посочени в подаденото до Комисията искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, като е възможно то да е било актуализирано. Заявителите следва да са задължени да уведомят НОК, до които са подали съкратени искания, ако обхватът на подаденото от тях до Комисията искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер се e променил, и да актуализират съответно своите съкратени искания. НОК следва да могат да проверят, посредством сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, дали обхватът на съкратеното искане съвпада с обхвата на подаденото до Комисията искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер.
(64) Правната несигурност относно това дали настоящите и бившите директори, управители и други членове на персонала на заявители за освобождаване от санкции са защитени от индивидуални наказания, като например глоби, лишаване от право на упражняване на дейност или лишаване от свобода, може да попречи на потенциалните заявители да подадат искане за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер. В контекста на техния принос за разкриването и разследването на тайни картели тези лица следва съответно, по принцип, да бъдат защитени от наказания във връзка с участието им в тайния картел, който е предмет на искането, налагани от публичните органи в рамките на наказателни, административни и не-наказателни съдебни производства, съгласно националните закони, които преобладаващо преследват същите цели като целите на член 101 от ДФЕС, като например националните закони относно тръжните манипулации, когато са изпълнени предвидените в настоящата директива условия. Едно от тези условия е искането за освобождаване от санкции да предхожда момента, в който тези лица са били уведомени от компетентните национални органи за производството, което би довело до налагането на наказания. Въпросното производство обхваща момента, в който тези лица са заподозрени, че са нарушили тези национални закони. Държавите членки имат право да предвидят съгласно националното си право ред и условия относно начина, по който въпросните лица следва да сътрудничат на съответните органи, за да се гарантира ефективното функциониране на тази защита. Защитата срещу наказания обхваща случаи, в които компетентните национални органи се въздържат от наказателно преследване при определени условия или указания относно бъдещото поведение на лицето.
(65) Чрез дерогация, с цел да се гарантира, че защитата срещу наказания, които биха били наложени на физически лица в рамките на наказателно производство, отговаря на действащите основни принципи на тяхната правна система, държавите членки могат да предвидят възможност компетентните органи да избират между защитата на лицата срещу наказания или само намаляването на размера на наказанията в зависимост от преценката им при съпоставянето на интереса от наказателно преследване и/или санкциониране на въпросните лица, от една страна, и приноса на въпросните лица за разкриването и разследването на картела, от друга страна. При преценката на интереса от наказателно преследване и/или санкциониране на тези лица, наред с останалото, може да се вземе предвид личната им отговорност или личният им принос за нарушението.
(66) Няма пречка за държавите членки да предвидят също защита на настоящи или бивши директори, управители и други членове на персонала на заявителите за намаляване на размера на наложените наказания глоба или за смекчаването на наказанията.
(67) За да се даде възможност на защитата да функционира в ситуации, в които е засегната повече от една юрисдикция, държавите членки следва да предвидят, че в случаите, в които компетентният санкциониращ или извършващ наказателно преследване орган не попада в обхвата на същата юрисдикция, като юрисдикцията на органа по конкуренция, разследващ случая, НОК на юрисдикцията на компетентния санкциониращ или извършващ наказателно преследване орган осигурява необходимия контакт между тях.
(68) При системата, в която Комисията и НОК разполагат с паралелни правомощия за прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС е необходимо тясно сътрудничество между отделните НОК, както и между НОК и Комисията. По-специално, когато НОК извършва проверка на място или снема обяснения съгласно националното си право от името на друг НОК в съответствие с член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003, следва да се даде възможност за присъствие и оказване на помощ от страна на длъжностни лица от запитващия орган с цел повишаване на ефективността на тези проверки на място и снемания на обяснения, чрез предоставяне на допълнителни ресурси, знания и технически експертен опит. Освен това НОК следва да бъдат оправомощени да се обръщат за съдействие към други НОК за установяване дали предприятия или сдружения на предприятия не са спазили задължението да изпълняват мерките по разследването и решенията, взети в рамките на разследването от запитващите НОК.
(69) Следва да се въведат договорености, за да се даде възможност НОК да поискат оказване на взаимно съдействие за нотифицирането на документите, свързани с прилагането на трансгранична основа на член 101 или 102 от ДФЕС, на страните в производството или на други предприятия, сдружения на предприятия или физически лица, които може да бъдат адресати на тези нотификации. Също така НОК следва да могат да искат прилагането на решения за налагане на санкции или периодични имуществени санкции от органите в други държави членки, когато запитващият орган е положил разумни усилия да докаже, че предприятието, спрямо което трябва да се приложи санкцията или периодичната имуществена санкция, не разполага с достатъчно активи в държавата членка на запитващия орган. Освен това държавите членки следва по-специално да предвидят, че когато предприятието, спрямо което санкцията или периодичната имуществена санкция подлежи на изпълнение, не е установено в държавата членка на запитващия орган, запитаният орган може да изпълни решения, приети от запитващия орган, ако последният поиска това. Това би гарантирало ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС и би допринесло за правилното функциониране на вътрешния пазар. За да се гарантира, че НОК посвещават достатъчно ресурси на исканията за оказване на взаимно съдействие и с цел насърчаването на подобно съдействие, запитаните органи следва да могат да си възстановяват разходите, свързани с оказаното съдействие. Оказването на взаимно съдействие не засяга изпълнението на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета (5).
(70) За да се гарантира ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС от страна на НОК, е необходимо да се предвидят работещи правила относно давностните срокове. По-специално, при системата на паралелни правомощия националните давностни срокове следва да спират да текат или да се прекъсват по време на производство пред НОК на друга държава членка или пред Комисията. Спирането или прекъсването не следва да възпрепятстват държавите членки да поддържат или въвеждат абсолютни давностни срокове, при условие че продължителността на тези абсолютни давностни срокове не прави практически невъзможно или изключително трудно ефективното прилагане на членове 101 и 102 от ДФЕС.
(71) За да се гарантира, че случаите се разглеждат по ефективен и ефикасен начин в рамките на Европейската мрежа по конкуренция, в държавите членки, в които както национален административен орган по конкуренция, така и национален съдебен орган по конкуренция, са определени като НОК за целите на прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС, съгласно посоченото в членове 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13 и 16 от настоящата директива, националните административни органи по конкуренция следва да могат да предявяват искове директно пред националния съдебен орган по конкуренция. Освен това доколкото националните съдилища действат в производства срещу решения, постановени от НОК, с които се прилагат членове 101 или 102 от ДФЕС, националните административни органи по конкуренция следва да имат пълното право да участват на собствено основание като прокурор или ответник в тези производства и следва да се ползват от същите права на публичен орган — страна в тези производства.
(72) Рискът от това да бъдат разкрити самоуличаващи материали извън контекста на разследването, за целите на което са предоставени, би могъл да отслаби стимулите за потенциалните заявители за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер да сътрудничат на органите по конкуренция. Вследствие на това, независимо от формата, в която са подадени изявленията във връзка с искания за освобождаване от санкции или намаляване на техния размер, информацията от такива изявления, получена чрез достъп до преписката, следва да бъде използвана само когато това е необходимо за упражняването на правото на защита в производства пред националните съдилища в определени много ограничени случаи, които имат пряко отношение към делото, по което е предоставен достъп. Това не следва да възпрепятства органите по конкуренция да публикуват решенията си в съответствие с приложимото право на Съюза или националното право.
(73) Доказателствата са важен елемент при прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС. НОК следва да могат да вземат предвид съответните доказателства, независимо дали са представени в писмена, устна или електронна форма или на запис. Те следва да включват възможността да вземат предвид записи под прикритие, направени от физически или юридически лица, които не са публични органи, при условие че тези записи не са единственият източник на доказателства. С това не следва да се засяга правото на изслушване и допустимостта на записите, направени или получени от публични органи. Също така НОК следва да могат да вземат предвид електронните съобщения като относимо доказателство, независимо дали тези съобщения изглеждат непрочетени или са били заличени.
(74) Гарантирането на необходимите правомощия за НОК, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, подчертава необходимостта от тясно сътрудничество и ефективна многостранна и двустранна комуникация в рамките на Европейската мрежа по конкуренция. Това следва да обхваща разработването на мерки с незадължителен характер за улесняване и подпомагане на прилагането на настоящата директива.
(75) В подкрепа на тясното сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция Комисията следва да осигури поддържане, разработване, хостинг, експлоатиране и подкрепа на централна информационна система (Система за Европейската мрежа по конкуренция) в съответствие със съответните стандарти за поверителност, защита на данните и сигурност на данните. Европейската мрежа по конкуренция разчита на оперативна съвместимост за своето ефективно и ефикасно функциониране. Общият бюджет на Съюза следва да поеме разходите за поддържане, разработване, хостинг, подкрепа на ползвателите и експлоатиране на системата на Европейската мрежа по конкуренция, както и други административни разходи, направени във връзка с функционирането на Европейската мрежа по конкуренция, и по-специално разходите, свързани с организирането на заседания. До 2020 г. т разходите за Европейската мрежа по конкуренция е предвидено да бъдат покрити от програмата за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програма ISA2), създадена с Решение (ЕС) 2015/2240 на Европейския парламент и на Съвета (6) при наличие на ресурси и при спазване на критериите за допустимост и приоритизация.
(76) Тъй като целите на настоящата директива, а именно да гарантира, че НОК разполагат с необходимите гаранции за независимост, ресурси, както и с правомощия за правоприлагане и налагане на санкции, за да могат да прилагат ефективно членове 101 и 102 от ДФЕС и националното право в областта на конкуренцията, паралелно на членове 101 и 102 ДФЕС, и да гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар и на Европейската мрежа по конкуренция, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради изискванията за ефективност и съгласуваност на прилагането на членове 101 и 102 от ДФЕС тези цели могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, и по-специално с оглед на териториалния обхват на директивата, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
(77) Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (7) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива предоставянето на тези документи се счита за обосновано,