(28) Значителен брой държави членки са установили обща максимална продължителност на изпитателния срок от три до шест месеца, която следва да се счита за разумна. По изключение следва да е възможно изпитателните срокове да продължават повече от шест месеца, когато е обусловено от естеството на заетостта, като например при ръководни или управленски длъжности или постове в държавната администрация, или ако е в интерес на работника, например в контекста на конкретни мерки за насърчаване на постоянната заетост, по-специално при младите работници. Следва също да е възможно изпитателните срокове да бъдат съответно удължавани в случаите, когато работникът е отсъствал от работа по време на изпитателния срок, например поради заболяване или отпуск, за да се даде възможност на работодателя да оцени годността на работника да изпълнява въпросните задачи. В случаите на срочни трудови правоотношения с продължителност под 12 месеца държавите членки следва да гарантират, че продължителността на изпитателния срок е подходяща с оглед на естеството на работата и е пропорционална на очакваната продължителност на договора. Ако това е предвидено в националното право или националната практика, работниците следва да могат да натрупват трудови права по време на изпитателният срок.