Член 4

Задължение за предоставяне на информация

1.Държавите членки гарантират, че от работодателите се изисква да уведомяват работниците за основните аспекти на трудовото правоотношение.

2.Посочената в параграф 1 информация включва най-малко следното:

а) самоличността на страните по трудовото правоотношение;

б) мястото на работа; когато няма постоянно или основно място на работа, се посочва принципно, че работникът е нает на различни места или че е свободен да определи своето място на работа, и се указва седалището, или, когато е уместно, постоянният адрес на работодателя;

в) или:

i) наименованието, степента, естеството или категорията на работата, за която работникът e нает, или

ii) кратка характеристика или описание на работата;

г) началната дата на трудовото правоотношение;

д) в случай на срочно трудово правоотношение – крайната дата или очакваната му продължителност;

е) в случай на наемане на работници чрез агенции за временна заетост – самоличността на предприятията ползватели, веднага след като те станат известни;

ж) продължителността и условията на изпитателния срок, ако има такъв;

з) правото на обучение, предоставено от работодателя, ако има такова;

и) продължителността на платения отпуск, на който работникът има право, или, когато това не може да бъде посочено в момента на предоставяне на информацията, процедурите за предоставяне и определяне на този отпуск;

й) процедурата, която трябва да се спазва от работодателя и от работника, включително формалните изисквания и сроковете на предизвестие, когато тяхното трудово правоотношение се прекратява, или когато сроковете на предизвестие не могат да бъдат посочени в момента на предоставяне на информацията – начина за определяне на тези срокове на предизвестие;

к) възнаграждението, което се полага на работника, включително първоначалния основен размер, другите негови съставни елементи, ако е приложимо, посочени отделно, както и периодичността и метода на плащането му;

л) ако режимът на работа е изцяло или предимно предвидим – продължителността на стандартния работен ден или седмица на работника и всички договорености за извънреден труд и възнаграждението за него и, когато е приложимо, всички договорености за промените в смените;

м) ако режимът на работа е изцяло или предимно непредвидим, работодателят уведомява работника за:

i) принципа, че работният график е променлив, броя на гарантираните платени часове и възнаграждението за извършената в допълнение към гарантираните часове работа;

ii) референтните часове и дни, в които може да бъде поискано работникът да работи;

iii)

минималния срок на предизвестието, който се полага на работника, преди да започне изпълнението на възложена задача, и, когато е приложимо, срока, в рамките на който възложената задача може да бъде отменена, определен в съответствие с член 10, параграф 3;

н) колективните трудови договори, определящи условията на труд на работника или, в случаите на колективни трудови договори, сключени извън предприятието от специални съвместни органи или институции, името на тези органи или институции, в рамките на който/която са били сключени договорите;

о) когато това е отговорност на работодателя – идентификационните данни на институтите за социално осигуряване, получаващи социалноосигурителните вноски, свързани с трудовото правоотношение, и закрилата в областта на социалната сигурност, осигурена от работодателя.

3.Информацията, посочена в параграф 2, букви ж) – л) и буква о), може, ако е уместно, да бъде предоставена чрез позоваване на законовите, подзаконовите, административните или нормативните разпоредби или на колективните трудови договори, регулиращи тези въпроси.