(72) В много области на политиката, попадащи в материалния обхват на настоящата директива, съществуват механизми за сътрудничество, чрез които националните компетентни органи обменят информация и извършват последващи дейности във връзка с нарушения на правилата на Съюза с трансгранично измерение. Примерите варират от системата за административна помощ и сътрудничество, създадена с Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1918 на Комисията (36), в случаи на трансгранични нарушения на законодателството на Съюза в областта на агрохранителната верига, мрежата за измамите с храни съгласно Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (37), системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни продукти, създадена с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета (38), мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите съгласно Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (39), до форума по спазване на законодателството и управление в областта на околната среда, създаден с Решение на Комисията от 18 януари 2018 г. (40), Европейската мрежа на органите по конкуренцията съгласно Регламент (ЕО) № 1/2003 и административното сътрудничество в областта на данъчното облагане съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета (41).Компетентните органи на държавите членки следва да използват в пълна степен съществуващите механизми за сътрудничество, когато това е уместно, като част от задължението си за последващи действия във връзка със сигналите за нарушения, които попадат в обхвата на настоящата директива. Освен това органите на държавите членки могат да си сътрудничат и извън съществуващите механизми за сътрудничество в случаи на нарушения с трансгранично измерение в области, в които такива механизми за сътрудничество не съществуват.