(23) Основен елемент на защитата на инвеститорите в покрити облигации е редуцирането на ликвидния риск на инструмента. Това е от основно значение за навременното изплащане на задълженията по покритите облигации. Поради това е целесъобразно да се въведе ликвиден буфер за пула от обезпечения с оглед на рисковете от недостиг на ликвидност, като например несъответствия между падежите и лихвените проценти, прекъсване на плащанията, смесване на рисковете, задълженията за изплащане по договори за деривати и другите оперативни задължения с падеж в рамките на програмата за покрити облигации. Кредитната институция може да се окаже в ситуации, при които става трудно да се изпълни изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения, например при сътресения, когато буферът се използва за покриване на изходящи потоци. Компетентните органи, които са определени по силата на настоящата директива, следва да следят за изпълнението на изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения и ако е необходимо – да вземат мерки за гарантиране, че кредитната институция спазва изискването за буфер. Ликвидният буфер за пула от обезпечения се различава от налаганите върху кредитните институции общи изисквания за ликвидност в съответствие с други правни актове на Съюза, тъй като той е пряко свързан с пула от обезпечения и има за цел да редуцира ликвидните рискове, които са специфични за него. За да се сведе до минимум регулаторната тежест, държавите членки следва да могат да предвидят възможност за подходящо съчетаване с изисквания за ликвидност, установени в други правни актове на Съюза, които имат различна цел от ликвидния буфер за пула от обезпечения. Следователно държавите членки следва да могат да решат, че до датата, на която тези правни актове на Съюза бъдат изменени, изискването за ликвиден буфер за пула от обезпечения се прилага единствено ако няма друго изискване за ликвидност, наложено на кредитната институция по силата на правото на Съюза през периода, обхванат от съответните други изисквания. Подобни решения следва да избягват налагането на задължение на кредитните институции да покрият същите изходящи потоци с различни ликвидни активи за същия период от време. Възможността държавите членки да вземат решение да не прилагат ликвидния буфер за пула от обезпечения следва да бъде преразгледана в контекста на бъдещи промени в изискванията за ликвидност за кредитните институции съгласно правото на Съюза, включително приложимия делегиран регламент, приет съгласно член 460 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Ликвидните рискове биха могли да бъдат преодолявани по друг начин вместо осигуряването на ликвидни активи, например чрез емитирането на покрити облигации, за които се прилагат структури с възможност за удължаване на срока до падежа, при които активиращи събития са недостиг на ликвидност или сътресения. В такива случаи държавите членки следва да могат да разрешават ликвидният буфер да се изчислява въз основа на окончателния падеж на покритата облигация, като се вземе предвид възможното удължаване на срока до падежа, при което активиращо събитие са ликвидните рискове. Освен това държавите членки следва да могат да разрешават изискванията относно ликвидния буфер за пула от обезпечения да не се прилагат по отношение на покрити облигации, за които се прилагат изисквания за съчетано финансиране, когато входящите плащания стават договорно изискуеми преди изходящите плащания и са пласирани междувременно във високоликвидни активи.