Член 6

Приемливи покриващи активи

1. Държавите членки изискват покритите облигации да бъдат обезпечени във всеки един момент с:

a) активи, които са приемливи съгласно член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013, при положение че кредитната институция, емитираща покритите облигации, изпълнява изискванията на член 129, параграфи 1а—3 от посочения регламент;

б) висококачествени покриващи активи, които гарантират, че кредитната институция, емитираща покритите облигации, има вземане, както е посочено в параграф 2 и са обезпечени от активи, служещи за обезпечение, както е посочено в параграф 3; или

в) активи под формата на заеми към или гарантирани от публични предприятия, при спазване на условията на параграф 4 от настоящия член.

2. За правото на вземане, посочено в параграф 1, буква б), се прилагат следните правни изисквания:

a) активът представлява право на вземане, което има минимална стойност, която може да бъде определена във всеки един момент, което е правно валидно и подлежи на изпълнение, което не е обвързано с условия, различни от условието падежът му да настъпи на бъдеща дата и което да бъде обезпечено с ипотека, тежест, залог или друга гаранция;

б) върху тях е учреден(а) подлежащ(а) на изпълнение ипотека, тежест, залог или друга гаранция, обезпечаващ(а) вземането;

в) изпълнени са всички правни изисквания за учредяването на тази ипотека, тежест, залог или друга гаранция, обезпечаващи вземането;

г) ипотеката, тежестта, залогът или другата гаранция, обезпечаващи вземането, дават възможност на кредитната институция, емитираща покритите облигации, да възстанови стойността на вземането без излишно забавяне.

Държавите членки изискват кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да оценяват възможността за изпълнение на вземанията и способността за реализация на активите, служещи за обезпечение, преди да ги включат в пула от обезпечения.

3. Посочените в параграф 1, буква б) активи, служещи за обезпечение, отговарят на едно от изброените по-долу изисквания:

a) за материалните активи, служещи за обезпечение, съществуват стандарти за оценка, които по принцип се приемат от експертите и са подходящи за съответния физически актив, като съществува публичен регистър, в който се вписват собствеността и вземанията по отношение на тези материални активи, служещи за обезпечение; или

б) за активи под формата на експозиции – сигурността и надеждността на експозицията към контрагента се определя въз основа на неговите данъчни правомощия или на факта, че оперативната стабилност и финансовата платежоспособност на контрагента подлежат на текущ публичен надзор.

Материалните активи, служещи за обезпечение, посочени в първа алинея, буква а) от настоящия параграф, допринасят за обезпечаването на свързаните с покритата облигация задължения до по-ниската от следните две стойности – размерът на сумата на съответните залози, заедно с всички предходни залози и 70% от стойността на материалните активи, служещи за обезпечение. За материалните активи, служещи за обезпечение, посочени в първа алинея, буква а) от настоящия параграф, които обезпечават активи по параграф 1, буква а), не се изисква спазване на ограничението от 70% или на ограниченията по член 129, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

Когато за целите на първа алинея, буква а) от настоящия параграф не съществува публичен регистър за определен материален актив, служещ за обезпечение, държавите членки могат да предвидят алтернативна форма на удостоверяване на собствеността и вземанията по отношение на този материален актив, служещ за обезпечение, доколкото тази форма на удостоверяване предоставя защита, която е съпоставима със защитата, осигурявана от публичен регистър, в смисъл че позволява на заинтересованите трети страни, в съответствие с правото на съответната държава членка, да имат достъп до информация във връзка с идентифицирането на обременения с тежести материален актив, служещ за обезпечение, с определянето на собствеността, с документацията и идентифицирането на тежестите, и с възможността за изпълнение на обезпечените интереси.

4. За целите на параграф 1, буква в) за покритите облигации, обезпечени със заеми към или гарантирани от публични предприятия като първични активи, се прилага изискването за минимално равнище от 10 % на свръхобезпеченост и всяко едно от следните условия:

a) публичните предприятия предоставят основни обществени услуги въз основа на лиценз, концесионен договор или друга форма на възлагане от публичен орган;

б) публичните предприятия подлежат на публичен надзор;

в) публичните предприятия разполагат с достатъчно капацитет за генериране на приходи, който е гарантиран от факта, че такива публични предприятия:

i) разполагат с достатъчна гъвкавост за събиране и за увеличаване на таксите, комисионните и вземанията за предоставяната услуга, за да се гарантира тяхната финансова стабилност и платежоспособност,

ii) получават достатъчно субсидии на законова основа, за да се гарантира тяхната финансова стабилност и платежоспособност в замяна на предоставянето на основни обществени услуги, или

iii)

са сключили споразумение за прехвърляне на печалби и загуби с публичен орган.

5. Държавите членки определят разпоредби за методиката и процеса на оценяване на материалните активи, служещи за обезпечение, които обезпечават активи по параграф 1, букви а) и б). Правилата гарантират най-малко следното:

a) за всеки материален актив, служещ за обезпечение, към момента на включване на покриващия актив в пула от обезпечения съществува текуща оценка, равна на или по-малка от пазарната стойност или ипотечната заемна стойност;

б) оценката се извършва от оценител, притежаващ необходимите квалификации, умения и опит; и

в) оценителят е независим от процеса по вземане на решения за кредитиране, не взема предвид спекулативни елементи при оценката на стойността на материалния актив, служещ за обезпечение, и документира стойността на материалния актив, служещи за обезпечение, по прозрачен и ясен начин.

6. Държавите членки изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да въведат процедури, чрез които да следят дали материалните активи, служещи за обезпечение, които обезпечават активи по параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, са застраховани по подходящ начин срещу риск от щети, и дали застрахователното вземане е отделено в съответствие с член 12.

7. Държавите членки изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да документират покриващите активи, посочени в параграф 1, букви а) и б), както и съответствието на кредитните си политики с разпоредбите от националното право за транспониране на настоящия член.

8. Държавите членки определят правила, с които се гарантира диверсификация на риска в пула от обезпечения във връзка със степента на еднородност и съществената концентрация за активите, които не са приемливи съгласно параграф 1, буква а).