Член 13

Наблюдател на пула от обезпечения

1. Държавите членки могат да изискват от кредитните институции, емитиращи покрити облигации, да назначат наблюдател, който да извършва текущо наблюдение на пула от обезпечения във връзка с изискванията, посочени в членове 6—12 и членове 14—17.

2. Когато държавите членки използват възможността по параграф 1, те определят разпоредби относно най-малко следните аспекти:

a) назначаването и освобождаването от длъжност на наблюдателя на пула от обезпечения;

б) критериите за приемливост, на които наблюдателят на пула от обезпечения трябва да отговаря;

в) ролята и задълженията на наблюдателя на пула от обезпечения, включително в случай на неплатежоспособност или преструктуриране на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

г) задължението за отчетност пред компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2;

д) правото на достъп до информацията, необходима за изпълнението на задълженията на наблюдателя на пула от обезпечения.

3. Когато държавите членки използват възможността по параграф 1, наблюдателят на пула от обезпечения действа отделно и независимо от кредитната институция, емитираща покрити облигации, и от нейния одитор.

Държавите членки обаче могат да предвидят възможност наблюдателят на пула от обезпечения да не действа отделно от кредитната институцията („вътрешен наблюдател на пула от обезпечения“) в случаите, когато:

a)вътрешният наблюдател на пула от обезпечения е независим от процеса по вземане на решения за кредитиране на кредитната институция, емитираща покритите облигации;

б)без да се засяга параграф 2, буква а), държавите членки гарантират, че вътрешният наблюдател на пула от обезпечения не може да бъде отстранен от функцията на наблюдател на пула от обезпечения без предварителното одобрение на ръководния орган в контролната му функция на кредитната институция, емитираща покритите облигации; и

в)когато е необходимо, вътрешният наблюдател на пула от обезпечения разполага с пряк достъп до ръководния орган в контролната му функция.

4. Когато държавите членки използват възможността по параграф 1, те уведомяват ЕБО за това.