Член 23

Административни санкции и други административни мерки

1. Без да се засяга правото им да определят наказателноправни санкции, държавите членки определят разпоредби за установяването на подходящи административни санкции и други административни мерки, които се прилагат най-малко в следните ситуации:

a) кредитна институция е получила разрешение за програма за покрити облигации въз основа на неверни данни или чрез други неправомерни средства;

б) кредитна институция вече не отговаря на условията, при които е предоставено разрешението за програма за покрити облигации;

в) кредитна институция емитира покрити облигации без да е получила разрешение в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на член 19;

г) кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 4;

д) кредитна институция емитира покрити облигации, които не отговарят на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 5;

е) кредитна институция емитира покрити облигации, които не са обезпечени в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на член 6;

ж) кредитна институция емитира покрити облигации, които са обезпечени с намиращи се извън Съюза активи, в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 7;

з) кредитна институция обезпечава покритите облигации във вътрешногрупова структура от обединени покрити облигации, в нарушение на изискванията, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 8;

и) кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва условията за съвместно финансиране, определени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 9;

й) кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва изискванията за състава на пула от обезпечения, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 10;

к) кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва изискванията за договорите за деривати в пула от обезпечения, установени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 11;

л) кредитна институция, емитираща покрити облигации, не спазва изискванията за отделяне на покриващите активи в съответствие с разпоредбите на националното право за транспониране на член 12;

м) кредитна институция, емитираща покрити облигации, не отчита изискваната информация или предоставя непълна или неточна информация в нарушение на разпоредбите на националното право за транспониране на член 14;

н) кредитна институция, емитираща покрити облигации, многократно или системно не успява да поддържа ликвиден буфер за пула от обезпечения в нарушение на разпоредбите на националното право за транспониране на член 16;

o) кредитна институция, емитираща покрити облигации със структури с възможност за удължаване на срока до падежа, не спазва условията за използване на структури с възможност за удължаване на срока до падежа, определени в разпоредбите на националното право за транспониране на член 17;

п) кредитна институция, емитираща покрити облигации, не отчита изискваната информация или предоставя непълна или неточна информация относно задълженията си в нарушение на разпоредбите на националното право за транспониране на член 21, параграф 2.

Държавите членки могат да решат да не предвиждат административни санкции или други административни мерки за нарушения, които подлежат на наказателноправни санкции съгласно националното право. В тези случаи държавите членки съобщават на Комисията съответните разпоредби от наказателното право.

2. Санкциите и мерките по параграф 1 трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи и да включват най-малко следното:

a) отнемане на разрешението за програма за покрити облигации;

б) публично изявление, в което се посочват самоличността на физическото лице или данните на юридическото лице и естеството на нарушението в съответствие с член 24;

в) разпореждане, с което от физическото или юридическото лице се изисква да преустанови това поведение и да не извършва повторно нарушение;

г) административни имуществени санкции.

3. Държавите членки гарантират също така, че посочените в параграф 1 санкции и мерки се изпълняват ефективно.

4. Държавите членки гарантират, че когато определят вида на административните санкции или другите административни мерки, както и размера на административните имуществени санкции, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи отчитат всички изброени по-долу обстоятелства, според случая:

a) тежестта и продължителността на нарушението;

б) степента на отговорност на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението;

в) финансовото състояние на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението, включително общия оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице;

г) големината на печалбата, която е получило отговорното за нарушението физическо или юридическо лице в резултат на нарушението, както и на загубите, които е избегнало, доколкото тези печалби или загуби могат да се определят;

д) загубите, понесени от трети страни в резултат на нарушението, доколкото могат да се определят;

е) доколко отговорното за нарушението физическо или юридическо лице оказва съдействие на компетентните органи, определени по силата на член 18, параграф 2;

ж) всички предишни нарушения на физическото или юридическото лице, отговорно за нарушението;

з) действителните или евентуалните системни последици от нарушението.

5. Когато разпоредбите по параграф 1 се прилагат по отношение на юридически лица, държавите членки гарантират също така, че определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи прилагат административните санкции и другите административни мерки по параграф 2 от настоящия член спрямо членовете на ръководния орган, а също така и спрямо други физически лица, които носят отговорност за нарушението съгласно националното право.

6. Държавите членки гарантират, че преди да вземат решение за налагане на административните санкции или другите административни мерки по параграф 2, определените по силата на член 18, параграф 2 компетентни органи дават възможност на съответното физическо или юридическо лице да бъде изслушано. В случаите, когато е необходимо да се предприемат спешни действия за предотвратяване на значителни загуби за трети страни или значителни вреди за финансовата система, могат да се прилагат изключения от правото на изслушване по отношение на приемането на другите административни мерки. В такива случаи на засегнатото лице се предоставя възможност да бъде изслушано възможно най-скоро след приемане на административните мерки и когато е необходимо, мярката се преразглежда.

7. Държавите членки гарантират, че решенията за налагане на административните санкции или другите административни мерки по параграф 2 са надлежно мотивирани и могат да бъдат обжалвани.