Член 1

Предмет и обхват

1.Настоящата директива определя условията, необходими за следните цели: а)за да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване в цялата пътна мрежа в Съюза, селищна и междуселищна, магистрали, главни и второстепенни пътища и различни структури като тунели или мостове и фериботи; както и б)да се улесни трансграничният обмен на данни за регистрацията на превозни средства и за собствениците или държателите на превозни средства, за които е установено неплащане на какъвто и да било вид пътни такси в Съюза.

С оглед зачитането на принципа на субсидиарност настоящата директива се прилага без да се засягат решенията, взети от държавите членки относно събирането на пътни такси за определени типове превозни средства и определянето на равнището на тези такси и целта, за която те се събират.

2.Членове 3—22 не се прилагат за: а)системи за пътно таксуване, които не са електронни по смисъла на член 2, точка 10; и б)малки, строго локални системи за пътно таксуване за които разходите за привеждане в съответствие с изискванията на членове 3—22 няма да бъдат пропорционални на ползите.

3.Настоящата директива не се прилага за таксите за паркиране.

4.Целта за оперативна съвместимост на електронните системи за пътно таксуване в Съюза се постига чрез европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ), която е допълнителна по отношение на националните услуги за електронно пътно таксуване в държавите членки.

5.Когато националното право изисква ползвателят да се уведомява за задължението за плащане, преди да бъде установено неплащане на пътна такса, държавите членки могат да прилагат настоящата директива и за целите на идентифициране на собственика или държателя на превозното средство и на самото превозно средство с цел уведомяване, единствено ако е изпълнено всяко едно от следните условия: а)няма други начини да се идентифицира собственикът или държателят на превозното средство; и б)уведомяването на собственика или държателя на превозното средство за задължението за плащане е задължителен етап от процедурата на заплащане на пътните такси съгласно националното право.

6.Когато държава членка прилага параграф 5, тя взема мерките, необходими за да гарантира, че всяко последващо производство във връзка със задължението за плащане на пътна такса се изпълнява от публични органи. Позоваванията на нарушението „неплащане на пътна такса“ в настоящата директива включва случаите, попадащи в обхвата на параграф 5, когато държавата членка, в която е извършено нарушението, прилага този параграф.