(17) Просрочените плащания за селскостопански и хранителни продукти, включително просрочените плащания за нетрайните продукти, и кратките предизвестия за анулиране на поръчки на нетрайни продукти имат отрицателно въздействие върху икономическата жизнеспособност на доставчика, ако не му бъдат предоставени компенсаторни ползи. Ето защо такива практики следва да бъдат забранени. В този смисъл е целесъобразно да се предвиди определение за „нетрайни селскостопански и хранителни продукти“ за целите на настоящата директива. Определенията, които се използват в законодателството на Съюза в областта на храните, са насочени към различни цели, сред които здравеопазването и безопасността на храните, и поради това не са подходящи за целите на настоящата директива. Даден продукт следва да се счита за нетраен, ако може да се очаква да стане негоден за продажба в рамките на 30 дни от последното действие по прибиране на реколтата, производство или преработка от страна на доставчика, независимо от това дали продуктът се преработва допълнително след продажбата и независимо от това дали след продажбата продуктът се обработва в съответствие с други правила, по-специално правилата за безопасност на храните. Нетрайните продукти обикновено се употребяват или продават бързо. Плащания за нетрайни продукти, които са извършени по-късно от 30 дни след доставката, 30 дни след края на договорения срок за доставка, ако продуктите се доставят редовно, или 30 дни след датата на определяне на платимата сума, са несъвместими с лоялните търговски практики. С цел да се осигури по-голяма защита за земеделските стопани и тяхната ликвидност, доставчиците на други селскостопански и хранителни продукти следва да не чакат плащания повече от 60 дни след доставката, 60 дни след края на договорения срок за доставка, ако продуктите се доставят редовно, или 60 дни след датата на определяне на платимата сума. Тези ограничения следва да се прилагат само по отношение на плащанията, свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти, но не и за други плащания, като например допълнителните плащания от кооперация към нейните членове. В съответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) за дата на определяне на платимата сума за договорен срок на доставка може да се счита, за целите на настоящата директива, датата на издаване на фактурата или датата на получаването ѝ от купувача.