Член 6

Правомощия на правоприлагащия орган

1.Държавите членки гарантират, че всеки един от техните правоприлагащи органи разполага с необходимите ресурси и експертен опит, за да изпълнява задълженията си, и му предоставят следните правомощия:

а) правомощието да започва и провежда разследвания по своя инициатива или въз основа на подадена жалба;

б) правомощието да изисква от купувачите и доставчиците да предоставят цялата необходима информация за провеждане на разследвания за забранени търговски практики;

в) правомощието да извършва внезапни проверки на място в рамките на своите разследвания, в съответствие с националните правила и процедури;

г) правомощието да взема решения, с които се констатира нарушение на установените в член 3 забрани и се изисква купувачът да прекрати забранената търговска практика; органът може да се въздържи да вземе такова решение, ако това би породило опасност да бъде разкрита самоличността на жалбоподателя или друга информация, чието разкриване според жалбоподателя би накърнило интересите му и при условие че жалбоподателят изрично е посочил тази информация в съответствие с член 5, параграф 3;

д) правомощието да налага или да образува производства за налагането на глоби и други равностойни по ефективност санкции, както и временни мерки спрямо извършителя на нарушението, в съответствие с националните правила и процедури;

е) правомощието да публикува редовно решенията си по букви г) и д).

Санкциите по буква д) от първа алинея са ефективни, пропорционални и възпиращи предвид естеството, продължителността, повторяемостта и тежестта на нарушението.

2.Държавите членки гарантират, че упражняването на правомощията по параграф 1 е предмет на подходящи гаранции за правата на защита в съответствие с общите принципи на правото на Съюза и Хартата на основните права на Европейския съюз, включително в случаите, когато жалбоподателят поиска поверителна обработка на информацията съгласно член 5, параграф 3.