(60) Издателите, включително издателите на публикации в пресата, на книги, научни издания и музикални издания, често пъти работят на основата на прехвърляне на авторски права чрез договори или по силата на задължителни законови разпоредби. В този контекст издателите правят инвестиция с оглед на използването на произведенията, съдържащи се в техните публикации, и в някои случаи могат да бъдат лишени от приходи, когато тези произведения се използват по силата на изключения или ограничения, като например такива за копиране за лично ползване и за репрография, включително съответстващите вече съществуващи национални схеми за репрография в държавите членки или в рамките на публичните схеми за отдаване в заем. В няколко държави членки обезщетението за използване в рамките на тези изключения или ограничения се поделя между авторите и издателите. За да се отчете съществуващото положение и да се повиши правната сигурност за всички заинтересовани страни, настоящата директива дава възможност на държавите членки, които разполагат със съществуващи схеми за разпределяне на обезщетенията между автори и издатели, да ги запазят. Това е особено важно за държави членки, които преди 12 ноември 2015 г. са имали такива механизми за споделяне на обезщетенията, макар че в други държави членки дадено обезщетение не се споделя и се дължи единствено на авторите в съответствие с националните политики в областта на културата. Въпреки че настоящата директива следва да се прилага по недискриминационен начин за всички държави членки, тя следва да зачита традициите в тази област и да не задължава държави членки, които понастоящем не разполагат с такива схеми за разпределяне на обезщетенията, да ги въведат. Тя не следва да засяга съществуващи или бъдещи договорености в държавите членки по отношение на възнагражденията в контекста на публичното отдаване в заем. Тя следва също така да остави незасегнати националните разпоредби, свързани с управлението на правата и с правата на възнаграждение, при условие че те са в съответствие с правото на Съюза. Всички държави членки следва да имат право, но не и да бъдат задължени, да предвидят, че когато автори са прехвърлили или отстъпили правата си на издател или по друг начин допринасят за публикацията със своите произведения и съществуват системи за обезщетяване за вредите, причинени им от дадено изключение или ограничение, включително чрез организации за колективно управление, които съвместно представляват автори и издатели, издателите имат право на дял от такова обезщетение. Държавите членки следва да останат свободни да определят как издателите да обосновават своите претенции за обезщетение или възнаграждение и да предвидят условията за поделянето на такова обезщетение или възнаграждение между автори и издатели в съответствие с техните национални системи.