Член 8

Използване на произведения извън търговско обращение и други обекти от институции за културно наследство

1.Държавите членки предвиждат, че организация за колективно управление може, в съответствие с предоставените ѝ правомощия от правоносителите, да сключва неизключителна лицензия за нестопански цели с институция за културно наследство за възпроизвеждането, разпространението, публичното разгласяване или предоставяне на публично разположение на произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в колекциите на институцията, независимо дали всички носители на права, обхванати от лицензията, са оправомощили организацията за колективно управление, при условие че:

а) организацията за колективно управление, въз основа на предоставените ѝ правомощия от правоносителите, е достатъчно представителна за правоносителите върху съответния вид произведения или други обекти и за правата, които са предмет на лицензията; и

б) равното третиране на всички правоносители е гарантирано по отношение на лицензионните условия.

2.Държавите членки предвиждат изключение или ограничение по отношение на правата, предвидени в член 5, букви а), б), г) и д) и член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО, член 4, параграф 1 от Директива 2009/24/ЕО и член 15, параграф 1 от настоящата директива, с цел да позволят на институциите за културно наследство да предоставят произведения или други обекти извън търговско обращение, които се намират постоянно в техните колекции, за нестопански цели, при условие че:

а) е посочено името на автора или на всеки друг установим правоносител, освен когато това се окаже невъзможно; и

б) тези произведения или други обекти се предоставят на уебсайтове с нестопанска цел.

3.Държавите членки предвиждат, че изключението или ограничението, предвидено в параграф 2 се прилага само за видове произведения или други обекти, за които не съществува организация за колективно управление, която да отговаря на условията, установени в параграф 1, буква а).

4.Държавите членки предвиждат, че всички правоносители могат по всяко време, лесно и ефективно, да изключат своите произведения или други обекти от лицензионния механизъм, установен в параграф 1, или от прилагането на изключението или ограничението, установено в параграф 2, или като цяло, или в специфични случаи, включително след сключването на лицензия или след началото на съответното използване.

5.Счита се, че едно произведение или друг обект е извън търговско обращение, когато добросъвестно може да се направи предположение, че произведението или обектът в своята цялост не е предоставено на публично разположение чрез обичайните търговски канали, след като е било положено разумно усилие да бъде установено дали е предоставено на публично разположение.

Държавите членки могат да предвидят специфични критерии, като например крайна дата, за да се определи дали техните произведения и други обекти могат да бъдат лицензирани в съответствие с параграф 1, или да бъдат използвани съгласно изключението или ограничението, установено в параграф 2. Такива критерии не трябва да надхвърлят необходимото и разумното и не изключват възможността да се определи, че даден набор от произведения или други обекти в неговата цялост е извън търговско обращение, когато е разумно да се предположи, че всички произведения или други обекти са извън търговско обращение.

6.Държавите членки предвиждат, че лицензиите, посочени в параграф 1, следва да се изискват от организация за колективно управление, която е представителна за държавата членка, в която е установена институцията за културното наследство.

7.Настоящият член не се прилага за група от произведения или други обекти извън търговско обращение, ако въз основа на разумното усилие, посочено в параграф 5, съществуват доказателства, че такива групи се състоят предимно от:

а) произведения или други обекти, различни от кинематографични или аудиовизуални произведения, публикувани за пръв път или — в отсъствие на публикуване, излъчени за пръв път в трета държава;

б) кинематографични или аудиовизуални произведения, чиито продуценти са със седалище или обичайно местопребиваване в трета държава; или

в) произведения или други обекти на граждани на трети държави, когато, след полагането на разумно усилие, не може да се установи държавата членка или третата държава съгласно букви а) и б).

Чрез дерогация от първата алинея, настоящият член се прилага, когато организацията за колективно управление е достатъчно представителна, по смисъла на буква а) от параграф 1, за правоносителите в съответната трета държава.