Член 53

Сертифициране по отношение на трети държави

1. Когато сертифицирането е поискано от собственик на преносна система или от оператор на преносна система, които са контролирани от лице или лица от трети държава или трети държави, регулаторният орган нотифицира Комисията.

Регулаторният орган също така незабавно нотифицира Комисията за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна система или оператор на преносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

2. Операторите на преносни системи уведомяват регулаторния орган за всяко обстоятелство, което може да доведе до придобиването на контрол върху преносна система или оператор на преносна система от лице или лица от трета държава или трети държави.

3. Регулаторният орган приема проект на решение относно сертифицирането на оператор на преносна мрежа в срок от четири месеца от датата на нотификацията от оператора на преносна мрежа. Регулаторният орган отказва сертифицирането му, ако не е било доказано:

а) дали съответното лице спазва изискванията на член 43; и

б) пред регулаторния орган или друг компетентен национален орган, определен от държавата членка, че сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на снабдяването с енергия на държавата членка и на Съюза. При разглеждането на този въпрос регулаторният орган или друг компетентен национален орган вземат предвид:

i) правата и задълженията на Съюза по отношение на съответната трета държава, които произтичат от международното право, включително всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Съюзът е страна и което разглежда въпросите на сигурността на доставките на енергия;

ii) правата и задълженията на държавата членка по отношение на съответната трета държава, които произтичат от споразумения, сключени с нея, при условие че те са съобразени с правото на Съюза; и

iii)

други конкретни данни и обстоятелства във връзка със случая и съответната трета държава.

4. Регулаторният орган незабавно нотифицира решението на Комисията заедно с цялата свързана с него информация.

5. Държавите членки предвиждат, преди регулаторният орган да приеме решение относно сертифицирането, посоченият в параграф 3, буква б) регулаторен орган или определеният компетентен орган да поиска становището на Комисията относно това дали:

а) съответното лице спазва изискванията на член 43; и

б) сертифицирането няма да представлява риск за сигурността на доставките на енергия за Съюза.

6. Комисията разглежда искането, посочено в параграф 5, веднага след получаването му. В срок от два месеца от получаването на искането Комисията предоставя становището си на регулаторния орган или на определения компетентен орган, в случай че последният е отправил искането.

При изготвяне на своето становище Комисията може да поиска мнението на ACER, съответната държава членка и заинтересованите страни. В случай че Комисията отправи такова искане, двумесечният срок се удължава с още два месеца.

При отсъствието на становище от страна на Комисията в рамките на срока, посочен в първа и втора алинея, се счита, че Комисията не повдига възражения срещу решението на регулаторния орган.

7. При извършване на оценката на това дали контролът от лице или лица от трета държава или трети държави ще представлява риск за сигурността на доставката на енергия за Съюза, Комисията взема предвид:

а) конкретните данни в случая и съответната трета държава или трети държави; и

б) правата и задълженията на Съюза по отношение на тази трета държава или трети държави, които произтичат съгласно международното право, включително съгласно всяко споразумение, сключено с една или повече трети държави, по което Съюзът е страна, и което засяга въпросите на сигурността на доставката.

8. Регулаторният орган приема окончателното си решение относно сертифицирането в срок от два месеца от изтичането на срока, посочен в параграф 6. Когато приема окончателното си решение, регулаторният орган взема в максимална степен предвид становището на Комисията. При всички случаи държавите членки имат правото да откажат сертифициране тогава, когато сертифицирането представлява риск за сигурността на доставката на енергия за държавата членка или за сигурността на доставката на енергия за друга държава членка. В случаите, когато държавата членка е определила друг компетентен национален орган да извърши оценката съгласно параграф 3, буква б), тя може да изиска от регулаторния орган да приеме окончателното си решение в съответствие с оценката на този компетентен национален орган. Окончателното решение на регулаторния орган и становището на Комисията се публикуват заедно. Когато окончателното решение се отклонява от становището на Комисията, съответната държава членка предоставя и публикува заедно с това решение и съображенията, на които то се основава.

9. Настоящият член по никакъв начин не засяга правото на държавите членки да осъществяват национален правен контрол за защита на легитимните си интереси, свързани с обществената сигурност, в съответствие с правото на Съюза.

10. Настоящият член, с изключение на параграф 3, буква а), се прилага и за държавите членки, които подлежат на дерогация съгласно член 66.