Член 15а

Право на споделяне на енергия

1. Държавите членки гарантират, че всички битови клиенти, малки и средни предприятия, публични органи и, когато държава членка е взела решение в този смисъл — други категории крайни клиенти, имат право да участват в споделянето на енергия като активни клиенти по недискриминационен начин, в рамките на една и съща пазарна зона или по-ограничен географски район, определен от държавата членка.

2. Държавите членки гарантират, че активните клиенти имат право да споделят възобновяема енергия помежду си въз основа на частни споразумения или чрез правен субект. Участието в споделянето на енергия не може да представлява основната търговска или професионална дейност на активните клиенти, участващи в споделянето на енергия.

3. Активните клиенти могат да определят трето лице за организатор на споделянето на енергия за целите на:

а)комуникацията във връзка със споразуменията за споделяне на енергия с други заинтересовани субекти, например доставчици и мрежови оператори, включително относно аспекти, свързани с приложимите тарифи и такси, данъци или налози;

б)оказването на подкрепа за управлението и балансирането на гъвкавите товари извън мрежата, съоръженията за разпределеното производство и за съхранение на енергия от възобновяеми източници, които са част от съответното споразумение за споделяне на енергия;

в)сключването на договори и фактурирането на активни клиенти, участващи в споделянето на енергия;

г)инсталирането и експлоатацията, включително измерването и поддръжката, на съоръжението за производство или за съхранение на енергия от възобновяеми източници.

Организаторът на споделянето на енергия или друго трето лице може да притежава или управлява съоръжение за съхранение или производство на енергия от възобновяеми източници с мощност до 6 MW, без да се счита за активен клиент, освен когато един от активните клиенти участва в проекта за споделяне на енергия. Организаторът на споделянето на енергия предоставя недискриминационни услуги и прозрачни цени, тарифи и условия на услугите. По отношение на първа алинея, буква в) от настоящия параграф се прилагат членове 10, 12 и 18. Държавите членки установяват регулаторната рамка за прилагането на настоящия параграф.

4. Държавите членки гарантират, че активните клиенти, участващи в споделянето на енергия:

а)имат право споделената електроенергия да бъде подавана в електроенергийната мрежа, като се приспада от общото им измерено потребление в рамките на интервал от време, не по-дълъг от периода за уреждане на дисбаланса и без да се засягат приложимите недискриминационни данъци, налози и отразяващи разходите такси за мрежата;

б)се ползват от всички права и задължения на потребителите като крайни клиенти съгласно настоящата директива;

в)не са задължени да спазват задълженията на доставчиците, когато енергията от възобновяеми източници се споделя между домакинства с инсталирана мощност до 10,8kW за единични домакинства и до 50 kW за многофамилни жилищни блокове;

г)имат достъп до незадължителни образци на договори със справедливи и прозрачни условия за споразумения за споделяне на енергия;

д)в случай на спорове, възникнали във връзка със споразумение за споделяне на енергия, имат достъп до извънсъдебно разрешаване на спорове с други участници в споразумението за споделяне на енергия в съответствие с член 26;

е)не са обект на несправедливо и дискриминационно третиране от страна на участниците на пазара или на отговарящите за баланса лица;

ж)са информирани за възможността за промени в пазарните зони в съответствие с член 14 от Регламент (ЕС) 2019/943 и относно факта, че правото на споделяне на енергия от възобновяеми източници е ограничено в съответствие с параграф 1 от настоящия член;

з)уведомяват за споразумения за споделяне на енергия, пряко или чрез организатор на споделянето на енергия, съответните системни оператори и участници на пазара, включително съответните доставчици.

Държавите членки могат да адаптират праговете, посочени в първа алинея, буква в), в съответствие със следните правила:

а)за единични домакинства прагът може да бъде увеличен до 30 kW;

б)за многофамилни жилищни блокове прагът може да бъде увеличен до 100 kW или — при надлежно обосновани особени обстоятелства, дължащи се на намален среден размер на многофамилните блокове, намален до минимум от 40 kW.

5. Когато други категории крайни клиенти, участващи в схеми за споделяне на енергия, са по-големи от малко или средно предприятие, се прилагат следните допълнителни условия:

а)размерът на инсталираната мощност на съоръжението за производство, свързано със схемата за споделяне на енергия, трябва да бъде максимум 6 MW;

б)споделянето на енергия се осъществява на местно ниво или в рамките на ограничен географски район, определен от съответната държава членка.

6. Държавите членки гарантират, че съответните оператори на преносни системи или оператори на разпределителни системи, или други определени субекти:

а)наблюдават, събират, валидират и съобщават данните от измерването на споделената електроенергия със съответните крайни клиенти и участници на пазара най-малко веднъж месечно и в съответствие с член 23, като за целта внедряват подходящи ИТ системи;

б)осигуряват подходящо звено за контакт за:

i)регистриране на споразуменията за споделяне на енергия;

ii)предоставяне на практическа информация за споделянето на енергия;

iii)получаване на информация за съответните точки на измерване, промените в местоположението и участието; и

iv)когато е приложимо, валидиране на методите за изчисляване по ясен, прозрачен и навременен начин.

7. Държавите членки предприемат подходящи и недискриминационни мерки, за да гарантират, че уязвимите клиенти и клиентите, засегнати от енергийна бедност, имат достъп до схеми за споделяне на енергия. Тези мерки могат да включват мерки за финансово подпомагане или квоти за разпределяне на произведената енергия.

8. Държавите членки гарантират, че при проектите за споделяне на енергия, които са собственост на публични органи, се осигурява достъп до споделената електроенергия на уязвими клиенти и клиенти, засегнати от енергийна бедност, или на граждани. При това държавите членки полагат необходимите усилия с цел количеството на тази достъпна енергия да бъде средно най-малко 10 % от споделената енергия.

9. Държавите членки могат да насърчават въвеждането на включени към вътрешната електрическа мрежа слънчеви миниинсталации с мощност до 800 W във и на фасадите на сградите.

10. Комисията дава насоки на държавите членки, без да увеличава административната тежест, с цел да ги улесни при установяването на стандартизиран подход към споделянето на енергия и с цел осигуряване на равни условия за общностите за възобновяема енергия и гражданските енергийни общности.

11. Настоящият член не засяга правото на клиентите да избират своя доставчик в съответствие с член 4 и приложимите национални правила за лицензиране на доставчиците.