Член 9

Мерки за обезщетение

1. Мярката за обезщетение задължава търговеца да предостави на заинтересованите потребители средства за правна защита като обезщетение, ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, според случая и както е предвидено в правото на Съюза или националното право.

2. Държавите членки определят правила за това как и на какъв етап от предявяване на представителен иск за налагане на мерки за обезщетение индивидуалните потребители, заинтересовани от същия представителен иск, изрично или мълчаливо изразяват съгласието си в рамките на подходящ срок след предявяването на посочения представителен иск дали да бъдат представлявани от компетентната структура по този представителен иск и дали да бъдат обвързани от резултата от представителния иск.

3. Независимо от параграф 2 държавите членки гарантират, че индивидуалните потребители, които нямат обичайно местопребиваване в държавата членка на съда или административния орган, пред който е предявен представителен иск, трябва изрично да изразят съгласието си да бъдат представлявани по този представителен иск, за да бъдат обвързани от резултата от представителния иск.

4. Държавите членки определят правила, с които да гарантират, че потребителите, които изрично или мълчаливо са изразили съгласието си да бъдат представлявани по представителен иск, не могат нито да бъдат представлявани по други представителни искове на същото основание и срещу същия търговец, нито да предявяват иск индивидуално на същото основание и срещу същия търговец. Държавите членки определят също правила, с които да гарантират, че потребителите не получават повече от веднъж обезщетение на същото основание и срещу същия търговец.

5. Когато в мярката за обезщетение не се посочват индивидуалните потребители, които имат право да се възползват от средствата за правна защита, предвидени в мярката за обезщетение, тя описва поне групата потребители, които имат право да се възползват от тези средства за правна защита.

6. Държавите членки гарантират, че мярка за обезщетение дава право на потребителите да се възползват от средствата за правна защита, предвидени в посочената мярка за обезщетение, без да е необходимо предявяването на отделен иск.

7. Държавите членки определят или запазват правилата относно сроковете, в които индивидуалните потребители могат да се възползват от мерки за обезщетение. Държавите членки могат да предвидят правила за предназначението на неизразходвани средства за обезщетение, които не са използвани в рамките на установените срокове.

8. Държавите членки гарантират, че компетентните структури могат да предявяват представителни искове за налагане на мярка за обезщетение, без да е необходимо предварително установяване на нарушение, предвидено в член 2, параграф 1, от съд или административен орган в рамките на отделно производство.

9. Средствата за правна защита, предвидени в мерки за обезщетение в рамките на представителен иск, не засягат други допълнителни средства за правна защита, които са на разположение на потребителите съгласно правото на Съюза или националното право и които не са били предмет на този представителен иск.