Член 11

Споразумения за мерки за обезщетение

1. За целите на одобрението на споразумения държавите членки гарантират, че в представителен иск за налагане на мерки за обезщетение:

а) компетентната структура и търговецът могат съвместно да предложат на съда или административния орган споразумение относно мерките за обезщетение на заинтересованите потребители; или

б) съдът или административният орган, след като се е консултирал с компетентната структура и търговеца, може да прикани компетентната структура и търговеца да постигнат споразумение относно мерките за обезщетение в разумен срок.

2. Споразуменията, посочени в параграф 1, подлежат на контрол от съда или административния орган. Съдът или административният орган преценява дали трябва да откаже одобряването на споразумение, което противоречи на задължителни разпоредби на национално право, или съдържа условия, които не могат да бъдат изпълнени, като отчита правата и интересите на всички страни, по-специално тези на заинтересованите потребители. Държавите членки могат да определят правила, които да позволяват на съда или административния орган да откаже да одобри споразумение на основание, че то е несправедливо.

3. Ако съдът или административният орган не одобри споразумението, той продължава производството по съответния представителен иск.

4. Одобрените споразумения са обвързващи за компетентната структура, за търговеца и за заинтересованите индивидуални потребители.

Държавите членки могат да определят правила, които дават възможност на заинтересованите от представителния иск и от последвалото споразумение индивидуални потребители да приемат или да откажат да бъдат обвързани от споразуменията, посочени в параграф 1.

5. Мерките за обезщетение, получени чрез одобрено споразумение в съответствие с параграф 2, не засягат други допълнителни средства за правна защита, които са на разположение на потребителите по силата на правото на Съюза или националното право и които не са били предмет на въпросното споразумение.