Член 6

Данъчно събитие, място и време на възникване на задължението, унищожаване и безвъзвратна загуба

1.Акцизните стоки подлежат на облагане с акциз в момента на: а)тяхното производство, включително — когато е приложимо — техния добив, на територията на Съюза; б)тяхното внасяне или незаконно влизане на територията на Съюза.

2.Задължението за плащане на акциз възниква в момента на освобождаването за потребление в съответната държава членка.

3.За целите на настоящата директива „освобождаване за потребление“ представлява всяко от следните: а)извеждането на акцизни стоки, включително нередовното извеждане, от режим отложено плащане на акциз; б)държането или складирането на акцизни стоки, включително в случаите на нередовност, извън режим отложено плащане на акциз, когато не е начислен акциз съгласно приложимите разпоредби на правото на Съюза и националното законодателство; в)производството, включително преработката, на акцизни стоки и нередовното производство или преработка извън режим отложено плащане на акциз; г)внасянето на акцизни стоки, освен ако веднага след внасянето акцизните стоки не са поставени под режим отложено плащане на акциз, или незаконното влизане на акцизни стоки, освен ако митническото задължение не е било погасено по член 124, параграф 1, буква д), е), ж) или к) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Ако митническото задължение е било погасено в съответствие с член 124, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013, държавите членки могат да предвидят в националното си право глоба, като се взема предвид размерът на акцизното задължение, което би било дължимо.

4.Счита се, че моментът на извеждане от режим отложено плащане на акциз, посочен в параграф 3, буква а), е: а)моментът на получаване на акцизните стоки от регистрирания получател в случаите, посочени в член 16, параграф 1, буква а), подточка ii); б)моментът на получаване на акцизните стоки от получателя в случаите, посочени в член 16, параграф 1, буква а), подточка iv); в)моментът на получаването на акцизните стоки на мястото на директната доставка в случаите, посочени в член 16, параграф 4.

5.Пълното унищожаване или пълната или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в резултат на непредвидими обстоятелства, непреодолима сила или вследствие на разрешение на компетентните органи на държавата членка стоките да бъдат унищожени не се считат за освобождаване за потребление.

6.За целите на настоящата директива стоките се считат за напълно унищожени или безвъзвратно загубени, когато са станали неизползваеми като акцизни стоки.

7.Частичната загуба поради естеството на стоките, възникнала по време на движение между държави членки при отложено плащане на акциз, не се счита за освобождаване за потребление, доколкото размерът на загубата е под общия праг на частична загуба, приложим за тези акцизни стоки, освен ако някоя държава членка няма основателни причини да подозира, че е извършена измама или е налице нередовност. Делът от частичната загуба, която превишава общия праг за частична загуба, приложим за тези акцизни стоки, се третира като освобождаване за потребление.

8.Държавите членки могат да определят свои собствени правила за третирането на частичните загуби в рамките на режим на отложено плащане на акциз, които не са обхванати от параграф 7.

9.Пълното унищожаване или пълната или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки по параграф 5 се доказва по начин, удовлетворяващ компетентните органи на държавата членка, където е настъпило пълното унищожаване или пълната или частична безвъзвратна загуба, или при невъзможност да се определи къде е настъпила загубата – пред компетентните органи на държавата членка, където е направена констатацията.

В случай на установено пълно унищожаване или пълна или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки, обезпечението, предоставено в съответствие с член 17, се освобождава изцяло или частично при представяне на задоволително доказателство.

10.Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 51 за установяване на общите прагове за частична загуба, посочени в параграф 7 от настоящия член и в член 45, параграф 2, като има предвид, наред с останалото, естеството на стоките, техните физически и химически характеристики, температурата на средата при движение, изминаваното разстоянието или времетраенето на движението, с които се характеризират акцизните стоки, съответстващия общ праг на частична загуба като процент от общото количество и други относими аспекти, свързани с транспортирането на стоките.

При отсъствието на общи прагове на частична загуба държавите членки продължават да прилагат националните разпоредби.