(90) С цел да се гарантира, че лицата, претърпели вреди за правата на човека и околната среда, могат да предявят иск за обезщетение за вреди, причинени, когато дружеството умишлено или поради небрежност не е изпълнило задълженията за дължима грижа, произтичащи от настоящата директива, в директивата следва да се изисква от държавите членки да гарантират, че разпоредбите на националното право, с които се транспонира режимът на гражданската отговорност, предвиден в настоящата директива, се прилагат като особена повелителна норма в случаите, когато приложимото право към такива искове не е националното право на държава членка, какъвто би могъл например да бъде случаят в съответствие с правилата на международното частно право, когато вредите са настъпили в трета държава. Това означава, че държавите членки следва също така да гарантират, че изискванията по отношение на това кои физически или юридически лица могат да предявят иска, давностният срок и оповестяването на доказателства са с първостепенен императивен характер. При транспонирането на режима на гражданската отговорност, предвиден в настоящата директива, и при избора на методи за постигане на такива резултати държавите членки следва да могат също така да вземат предвид всички свързани национални правила, доколкото те са необходими за гарантиране на защитата на потърпевшите и са от решаващо значение за защитата на обществените интереси на държавите членки, като например тяхната политическа, социална или икономическа организация.