Член 29

Гражданска отговорност на дружествата и право на пълно обезщетение

2. Когато дадено дружество носи отговорност съгласно националното право за вреди, причинени на физическо или юридическо лице в резултат на неизпълнение на изискванията за дължима грижа съгласно настоящата директива, държавите членки гарантират, че тези лица имат право на пълно обезщетение. Пълното обезщетение не може да води до прекомерно обезщетение, независимо дали това става чрез наказателни, многократни или други видове обезщетения за вреди.

3. Държавите членки гарантират, че:

а) националните правила относно началото, продължителността, спирането или прекъсването на давностните срокове не възпрепятстват ненадлежно предявяването на искове за обезщетение за вреди и във всеки случай не са по-ограничителни от правилата в националните общи режими за гражданската отговорност;

давностният срок за предявяване на искове за обезщетение за вреди съгласно настоящата директива е най-малко пет години и във всеки случай не е по-кратък от давностния срок, предвиден съгласно общите национални режими за гражданската отговорност;

давностните срокове не започват да текат преди нарушението да бъде преустановено и ищецът да узнае или да може разумно да се предполага, че знае:

i) за поведението и факта, че то съставлява нарушение;

ii) факта, че нарушението им е причинило вреди; както и

iii)

самоличността на нарушителя;

б) съдебните разноски не са възпрепятстващо скъпи за ищците, за да търсят правосъдие;

в) ищците могат да искат налагане на мерки за преустановяване или забрана, включително по реда на бързо производство; тези мерки за преустановяване или забрана са под формата на окончателна или временна мярка за преустановяване на нарушения на разпоредбите на националното право, приети съгласно настоящата директива, чрез предприемане на действие или преустановяване на поведение;

—————

д) когато е предявен иск и ищецът представи мотивирана обосновка, съдържаща разумно достъпни факти и доказателства, достатъчни да подкрепят правдоподобността на неговия иск за обезщетение за вреди, и е посочил, че допълнителни доказателства са под контрола на дружеството, съдилищата могат да разпоредят тези доказателства да бъдат оповестени от дружеството в съответствие с националното процесуално право;

националните съдилища ограничават оповестяването на исканите доказателства до това, което е необходимо и пропорционално за подкрепа на потенциален или предявен иск за обезщетение за вреди, а запазването на доказателствата — до това, което е необходимо и пропорционално за подкрепа на такъв иск за обезщетение за вреди; когато определят дали дадено разпореждане за оповестяване или запазване на доказателства е пропорционално, националните съдилища вземат предвид степента, в която искът или защитата са подкрепени от наличните факти и доказателства, обосноваващи искането за оповестяване на доказателства; обхвата на оповестяване на доказателствата и разходите за него, както и легитимните интереси на всички страни, включително засегнати трети страни, в това число за предотвратяване на неконкретизирани искания за информация, която не е вероятно да е от значение за страните по производството; дали доказателствата, чието оповестяване се иска, съдържат поверителна информация, особено такава, която се отнася до трети страни, и какви действащи правила за защита на тази поверителна информация са налице;

държавите членки гарантират, че националните съдилища разполагат с правомощието да разпоредят оповестяването на доказателства, съдържащи поверителна информация, когато считат, че тя е от значение за иска за обезщетение за вреди; държавите членки гарантират, че когато разпореждат оповестяването на такава информация, националните съдилища разполагат с ефективни мерки за защита на тази информация.

4. Дружествата, които са участвали в секторни инициативи или инициативи с участието на множество заинтересовани страни, или които са използвали проверка от независима трета страна или договорни клаузи с цел подпомагане на изпълнението на изискванията за дължима грижа, могат въпреки това да носят отговорност в съответствие с националното право.

5. ►M2 Гражданската отговорност на дружество за вреди съгласно настоящия член не засяга гражданската отговорност на неговите дъщерни дружества или на преките и непреките бизнес партньори по веригата на дейността на дружеството. ◄

Когато вредите са причинени съвместно от дружеството и негово дъщерно дружество, пряк или непряк бизнес партньор, те носят солидарна отговорност, без да се засягат разпоредбите на националното право относно условията за солидарна отговорност и правото на регресен иск.

6. Правилата за гражданската отговорност съгласно настоящата директива не ограничават отговорността на дружествата съгласно правната система на Съюза или националните правни системи и не засягат правилата на Съюза или националните правила относно гражданската отговорност, свързани с неблагоприятни въздействия върху правата на човека или неблагоприятни въздействия върху околната среда, в които се предвижда отговорност в ситуации, които не са обхванати от настоящата директива, или в които се предвижда по-строга отговорност в сравнение с нея.