(32) Настоящата директива има за цел да обхване цялостно правата на човека, включително всичките пет основни принципа и права на работното място, определени в Декларацията на МОТ от 1998 г. за основните принципи и права в областта на труда. За да се постигне значим принос за прехода към устойчивост, дължимата грижа съгласно настоящата директива следва да се полага по отношение на неблагоприятните въздействия за правата на човека, оказвани върху лица в резултат на злоупотреба с някое от правата, заложени в международните инструменти, изброени в част I, раздел 1 от приложението към настоящата директива. Понятието „злоупотреба“ следва да се тълкува в съответствие с международното право в областта на правата на човека. За да се гарантира, че правата на човека са изцяло обхванати, злоупотреба с право на човека, което не е изрично посочено в част I, раздел 1 от приложението към настоящата директива, с което може да се злоупотреби от страна на дружество или правен субект, и което пряко накърнява правен интерес, защитен от инструментите в областта на правата на човека, изброени в част I, раздел 2 от приложението към настоящата директива, също следва да бъде част от неблагоприятните въздействия върху правата на човека, обхванати от настоящата директива, при условие че съответното дружество би могло разумно да предвиди риска от такава злоупотреба с правата на човека, като се вземат предвид всички относими обстоятелства по конкретния случай, включително естеството и обхвата на стопанската дейност на дружеството и неговата верига на дейност, икономическият сектор и географският и оперативният контекст. Дължимата грижа следва също така да обхваща неблагоприятните въздействия върху околната среда, произтичащи от нарушаването на някоя от забраните и задълженията, изброени в част II от приложението към настоящата директива, както и неблагоприятните въздействия, произтичащи от нарушаването на някоя от забраните, изброени в част I, точки 15 и 16 от приложението към настоящата директива, като се взема предвид националното законодателство, свързано с разпоредбите на изброените в приложението инструменти. Посочените забрани и задължения следва да се тълкуват и прилагат в съответствие с международното право и общите принципи на правото на Съюза в областта на околната среда, както е посочено в член 191 от ДФЕС. Посочените забрани включват забрана за причиняване на измеримо влошаване на състоянието на околната среда, например вредни промени в почвата, замърсяване на водите или въздуха, вредни емисии, прекомерно потребление на вода, деградация на земите или друго въздействие върху природните ресурси, например обезлесяване, което значително уврежда естествените основи за опазването и производството на храни, или което лишава дадено лице от достъп до безопасна и чиста питейна вода, или затруднява достъпа на дадено лице до санитарни съоръжения или ги унищожава, или вреди на здравето, безопасността, нормалното използване на земята или законно придобитото имущество на дадено лице, или оказва съществено неблагоприятно въздействие върху екосистемните услуги, чрез които екосистемата допринася пряко или косвено за благосъстоянието на човека. За да се оцени дали увреждането на екосистемните услуги е значително, следва да се вземат предвид следните елементи, когато е приложимо: изходното състояние на засегнатата околна среда, дали вредите са дълготрайни, средносрочни или краткосрочни, разпространението на вредите и тяхната обратимост. Следователно изискванията за дължима грижа съгласно настоящата директива следва да спомагат за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, както и за подобряване на състоянието на околната среда, по-специално на въздуха, водата и почвата, включително за по-добра защита на правата на човека. На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове за изменение на приложението към настоящата директива за целите, посочени в член 3, параграф 2, включително чрез добавяне на позоваване, след като бъде ратифицирана от всички държави — членки, на Конвенцията на МОТ за здравословни и безопасни условия на труд от 1981 г. (№ 155) и на Рамката на МОТ за насърчаване на здравословните и безопасни условия на труд от 2006 г. (№ 187), които са част от основните инструменти на МОТ.