Член 28

Европейска мрежа на надзорните органи

1. Комисията създава Европейска мрежа на надзорните органи, съставена от представители на надзорните органи. Европейската мрежа на надзорните органи улеснява сътрудничеството на надзорните органи и координирането и съгласуването на регулаторните, разследващите, наказателните и надзорните практики на надзорните органи и, когато е подходящо, обмена на информация помежду им.

Комисията може да покани агенции на Съюза със съответния експертен опит в областите, обхванати от настоящата директива, да се присъединят към Европейската мрежа на надзорните органи.

2. Държавите членки си сътрудничат с Европейската мрежа на надзорните органи, за да идентифицират дружествата в рамките на своята юрисдикция, по-специално като предоставят цялата необходима информация с цел да се прецени дали дадено дружество от трета държава отговаря на установените в член 2 критерии. Комисията създава защитена система за обмен на информация относно нетния оборот, генериран в Съюза от дружество, посочено в член 2, параграф 2, което няма клон в никоя държава членка или има клонове, разположени в различни държави членки, чрез която държавите членки редовно споделят информация, с която разполагат, за нетния оборот, генериран от тези дружества. Комисията анализира тази информация в разумен срок и уведомява държавата членка, в която дружеството е генерирало по-голямата част от нетния си оборот в Съюза през финансовата година, предхождаща последната финансова година, че дружеството е дружество, посочено в член 2, параграф 2, и че надзорният орган на държавата членка е компетентен в съответствие с член 24, параграф 3.

3. Надзорните органи си предоставят взаимно съответната информация и взаимопомощ при изпълнението на своите задължения и въвеждат мерки за ефективно сътрудничество помежду си. Взаимопомощта включва сътрудничество с оглед на упражняването на правомощията, посочени в член 25, включително във връзка с инспекциите и исканията за информация.

4. Надзорните органи предприемат всички подходящи стъпки, които са необходими, за да отговорят на искане за помощ от друг надзорен орган без ненужно забавяне и не по-късно от 1 месец след получаване на искането. Когато това е необходимо поради обстоятелствата по случая, срокът може да бъде удължен с най-много два месеца въз основа на подходяща обосновка. Тези стъпки могат да включват по-специално предаване на съответната информация относно провеждането на разследване.

5. Исканията за помощ съдържат цялата необходима информация, включително целта и основанията на искането. Надзорните органи използват информацията, получена чрез искане за помощ, само за целта, за която е била поискана.

6. Надзорният орган, към който е отправено искането, информира отправилия искането надзорен орган за резултатите или, в зависимост от случая, за напредъка по отношение на мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се отговори на искането за помощ.

7. Надзорните органи не начисляват помежду си такси за действия и мерки, предприети съгласно искане за помощ.

Надзорните органи обаче могат да се договорят относно правила за взаимно обезщетяване за специфични разходи, произтичащи от предоставянето на помощ в изключителни случаи.

8. Надзорният орган, който е компетентен съгласно член 24, параграф 3, информира Европейската мрежа на надзорните органи за този факт и за всяко искане за промяна на компетентния надзорен орган.

9. Когато съществуват съмнения относно възлагането на компетентност, информацията, на която се основава това възлагане, ще бъде споделена с Европейската мрежа на надзорните органи, която може да координира усилията за намиране на решение.

10. Европейската мрежа на надзорните органи публикува:

а) решенията на надзорните органи, съдържащи санкции, както е посочено в член 27, параграф 5; както и

б) примерен списък на дружествата от трети държави, които са предмет на настоящата директива.