Чл. 142л. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) При откриване на нова сметка на физическо лице предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката, въз основа на която да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена при откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с МИП процедурите.

(2) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за следните нови сметки на физически лица:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) депозитна сметка с наличност, по-малка от равностойността в евро на 50 000 щатски долара, към края на всяка календарна година;

2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) застрахователен договор с откупна стойност, ако откупната стойност не надвишава равностойността в евро на 50 000 щатски долара към края на всяка календарна година.

(3) Предоставящата информация финансова институция трябва да приложи процедурите за комплексна проверка по ал. 1 до 90 дни след края на календарната година, през която сметката е престанала да отговаря на условията по ал. 2.

(4) Алинея 2 се прилага за всички или за определена група от сметки.

(5) Ако от декларацията по ал. 1 се установи, че титуляр на сметка е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация.

(6) Гражданин на Съединените американски щати се счита за местно лице за данъчни цели в Съединените американски щати, дори ако е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на физическо лице и предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация, от която да се установи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели. Ако предоставящата информация финансова институция не получи валидна декларация, тя счита сметката като сметка, за която се предоставя информация на всяка участваща юрисдикция, за която има индикация, че титулярят на сметката може да е местно лице за данъчни цели в резултат на промяната в обстоятелствата, както и на участващата юрисдикция, посочена в първоначалната декларация.