Чл. 269т. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, в случай че действията по изпълнение на искането с оглед имущественото състояние на длъжника могат да доведат до сериозни икономически или социални затруднения.

(2) Местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, когато искането за взаимна помощ се отнася за вземане, по отношение на което е изтекла 5-годишна давност, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо, до датата на първоначалното искане за помощ.

(3) Независимо от ал. 2, когато вземането или изпълнителното основание е обжалвано, 5-годишната давност започва да тече от датата на влизане в сила на изпълнителното основание.

(4) Независимо от ал. 2, при разсрочване или отсрочване на вземането в държавата членка на запитващия орган 5-годишната давност започва да тече от датата, на която вземането е следвало да бъде окончателно погасено.

(5) Местният запитан орган не е длъжен да предостави взаимна помощ, когато е изтекъл 10-годишен давностен срок, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г., в сила от 01.01.2026 г.) Местният запитан орган не е длъжен да предостави взаимна помощ по тази глава, ако общата сума на вземанията, за които е отправено искането, е по-малка от 1500 евро.

(7) Местният запитан орган мотивира отказа за предоставяне на взаимна помощ.