Чл. 11. (1) Адвокатът действа само по пълномощие на своя клиент освен в случаите, когато е натоварен от друг адвокат, представляващ този клиент, или от компетентен орган.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Назначеният защитник не може да встъпи в производството, нито да продължи дейността по защитата, ако обвиняемият възрази на неговото участие в процеса.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Адвокатът е длъжен да положи разумни усилия, за да узнае самоличността на лицето или компетентността и правомощията на органа, който го упълномощава, когато особени обстоятелства пораждат основателни съмнения относно данните за тях.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Адвокатът е длъжен да съветва и защитава клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Той осведомява клиента си за развитието на възложената му работа и при поискване отговаря на въпроси, поставени му от клиента във връзка с провежданата защита.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която не разполага с време, знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и компетентност, освен ако ще си сътрудничи с адвокат, притежаващ тези знания и компетентност.

(6) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2023 г. (*)) Адвокатът отчита резултатите от възложената работа само на клиента дори когато използва посредник.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 43 от 2010 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 31 от 2023 г. (*)) Адвокатът е длъжен при поискване да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с възложената му работа.