Чл. 19. (1) Когато на адвоката са предоставени средства на клиентите му или за тяхна сметка на трети лица (наричани "клиентски средства"), той е длъжен да направи необходимото за тяхното опазване и точно отчитане, като спазва следните правила:

1. клиентските средства се държат в отделна банкова сметка, като титуляр на сметката може да бъде клиентът или адвокатът от името на клиента, освен ако клиентът изрично или по подразбиране е разрешил да получат друго предназначение; клиентските средства се съхраняват отделно от личните средства на адвоката;

2. всяка сметка, открита на името на адвоката, по която се влагат клиентски средства, показва в наименованието си, че вложените в нея средства се държат за сметка на клиентите на адвоката;

3. средствата, внесени в клиентските сметки, могат да се използват само по предназначението им; лихвите, получени от клиентските средства, остават в полза на клиента; разходите по поддържането на сметката са за сметка на клиента;

4. клиентските средства се предават на клиентите при поискване или според определените от тях условия.

(2) Освен по силата на нормативни разпоредби в различен смисъл, по нареждане на съда или при изрично или подразбиращо се съгласие на клиента, за когото се извършва плащането, са забранени плащания с клиентски средства за сметка на клиента в полза на трето лице, включително и

1. плащанията, направени на един клиент или за един клиент със средства, принадлежащи на друг клиент;

2. плащането на възнаграждението на адвоката.

(3) Адвокатът дължи пълна и точна сметка за всички действия с клиентските средства.

(4) При управление и разпореждане с клиентски средства адвокатът, който упражнява дейност в друга държава със съгласието на органите на българската адвокатура и на адвокатурата на приемащата държава, се съобразява с правилата в приемащата държава. В този случай адвокатът е длъжен да уведоми клиента си, че спазва правилата, приложими в приемащата държава.