55. Държавният служител в качеството си на ръководител зачита достойнството и правата на подчинените му служители и е отговорен за заповедите, които издава, за тяхното изпълнение и последствията от тях.

56. Държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места.

57. Държавният служител в качеството си на ръководител е пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебната дейност.

58. Държавният служител в качеството си на ръководител проявява отговорност към подчинените си, като подпомага професионалното им развитие и насърчава коректното изпълнение на професионалните им задължения посредством даване на съвет, насоки и предприемане на подходящи корективни мерки.

59. Държавният служител в качеството си на ръководител не използва йерархичното си положение за осъществяване на натиск върху подчинени.

60. Държавният служител в качеството си на ръководител предприема адекватни мерки за решаване на проблемите на подчинените му служители, които биха могли да рефлектират върху изпълнението на професионалните им задължения.

61. Държавният служител изпълнява коректно и добросъвестно всички заповеди, съответстващи на закона.

62. Държавният служител не изпълнява заповед, нареждаща му да извърши явно незаконни действия. Ако счита, че дадена заповед или разпореждане е неправомерно, същият следва да посочи основанията си за това пред органа, който я е издал, или, ако е необходимо - пред по-висшестояща инстанция. В случай че заповедта или разпореждането бъдат потвърдени, той има право да поиска писмено нареждане за тяхното изпълнение.

63. Държавен служител в качеството си на орган, който е потвърдил заповед или разпореждане, ангажира собствената си отговорност, ако се установи, че са неправомерни. Ако подозрението за неправомерност е било изтъкнато неоснователно с цел неизпълнение на дадена заповед, може да бъде ангажирана отговорността на съответния служител.

64. Държавният служител дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи.

65. Държавният служител оказва професионална помощ на колегите си при изпълнение на служебните задачи.

66. В отношенията между държавните служители не се допускат никакви форми на дискриминация.

67. В отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер.

68. Държавният служител не прави изказвания и не отправя призиви към колегите си за участие в мероприятия, нарушаващи обществения ред или професионалната дисциплина.

69. Държавен служител, който е станал свидетел на неетично или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг държавен служител, предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия.