Чл. 432. (1) (Предишен текст на чл. 432 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Изпълнителното производство се спира:
1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
2. по искане на взискателя;
3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;
4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) в случаите по чл. 624б;
6. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) в случаите по чл. 627б, ал. 2;
7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в други случаи, предвидени в закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) За времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия. Това правило не се прилага за вземания за издръжка или вземания, произтичащи от непозволено увреждане.
Все още няма други разпоредби, които препращат към чл. 432.