Чл. 622. (В сила от 24.07.2007 г.) (1) Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България - по своя постоянен адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд.

(2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Заинтересованата страна може да поиска съдът да откаже признаване на решението или да установи, че не са налице основания за отказ от признаването му въз основа на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1215/2012", и на Регламент (ЕС) 2019/1111 по реда на ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Съдът се произнася въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава членка, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Съдът може да поиска решението или удостоверението да бъдат преведени на български език. Документите се придружават с превод на български език.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът се произнася с разпореждане, което има значението на решение, постановено в исков процес.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2024 г.) Когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в друга държава членка, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването.