1. Ветеринарният лекар трябва:

1.1. Да третира всички пациенти независимо от вида им хуманно, с уважение и имайки предвид на първо място благосъстоянието им.

1.2. Ако практиката работи на 24-часов режим, да осигури еднакви грижи както за спешните случаи, така и за тези, дошли в нормално работно време.

1.3. Достигайки до окончателната диагноза, вземайки предвид възрастта на животното, степента на травма или заболявания и вероятното качество на живот след лечението, ветеринарният лекар трябва да направи пълна и реалистична оценка на възможностите за лечение или евтаназия, изхождайки от мисълта за благоденствието на животното.

1.4. Да осигури подходящи условия в помещенията на практиката и в оборудването във връзка с грижата и надзора за поверените хоспитализирани пациенти.

1.5. Отговорно да предписва медицинските продукти.

1.6. Ветеринарният лекар не трябва да предизвиква страдание на пациента чрез:

a) ненужни наранявания;

b) прекомерни рестрикции за ограничаване на естественото му поведение;

c) неосигуряване на подходящо обезболяващо;

d) пренебрегване.

2. Ветеринарният лекар трябва да взема винаги предвид принципа на петте свободи за оценка на хуманното отношение към пациента:

2.1. Да не е жадно и гладно.

2.2. Да е предпазено от нараняване или заболяване.

2.3. Да е предпазено от болка или страдание.

2.4. Да е свободно да проявява естествени норми на поведение.

2.5. Да не е лишено от подслон.

3. Ветеринарният лекар трябва да лекува всички животни, оставени на грижите му.