1. Правила за етично поведение, произтичащи от принципа на НЕЗАВИСИМОСТ

Независимостта е предпоставка за утвърждаване върховенството на закона и гаранция за защита на основните човешки права и конституционни ценности.

ПРИЛАГАНЕ

1.1. Магистратът упражнява правомощията и взема решенията си единствено на основата на закона и вътрешното си убеждение;

1.2. Магистратът не допуска и не се поддава на каквото и да е външно влияние, натиск, заплахи, пряка или косвена намеса в работата си, независимо от техния източник, повод или причина;

1.3. При вземането на решения магистратът е независим и не се влияе от мнението на своите колеги, но и не предприема действия, с които би накърнил тяхната независимост;

1.4. С действията и поведението си извън службата магистратът следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния – преки или косвени, от страна на която и да е друга власт - публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система;

1.5. Магистратът е длъжен да информира органите на съдебната власт и обществеността при всеки опит за накърняване на неговата независимост.2. Правила за етично поведение, произтичащи от принципа за БЕЗПРИСТРАСТНОСТ

Безпристрастността е еднакво относима към актовете на магистратите по прилагането на материалното и процесуално право и произтича от правото на участниците в процеса да бъдат третирани по еднакъв начин.

ПРИЛАГАНЕ

2.1. Магистратът уважава достойнството на всеки човек, както при изпълнение на служебните си задължения, така и извън службата, и не допуска предпочитание, предубеждение или предразсъдъци въз основа на раса, произход,етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние;

2.2. Магистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на създадени в обществото силни настроения на симпатия или антипатия към участници във висящо пред него производство като решава казуса единствено въз основа на фактите и закона;

2.3. По висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи;

2.4. Магистратът следва да се държи по начин, който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи;

2.5. Магистратът трябва да зачита правото на страните да изразяват становища, да изказват твърдения и възражения в рамките на производството, в което са участници;

2.6. Магистратът не дава консултации по правни въпроси;3. Правила за етично поведение, произтичащи от принципа за СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРОЗРАЧНОСТ

Изискването за справедливост възниква от невъзможността с правни норми да се уредят всички възникващи в живота случаи и правоотношения.

Изискването за прозрачност произтича от постоянната потребност на обществото да се убеждава в законосъобразността и справедливостта на актовете и действията на магистратите.

ПРИЛАГАНЕ

3.1. Магистратът постановява решенията си само когато е убеден, че в рамките на закона те са справедливи за всички участници в производството. Той е особено внимателен при решаването на въпроси, свързани със свободата и репутацията на гражданите;

3.2. В случаите, когато законът предоставя на магистрата възможността да решава определени въпроси по преценка, водещо начало за него е изискването за справедливост;

3.3. В съответствие с изискванията на закона, магистратът следва да предоставя на обществеността полезна, своевременна, разбираема и надлежна информация;

3.4. В рамките на закона, магистратът гарантира публичност на действията и решенията си, като същевременно внимава да не бъдат засегнати законните права и интереси на участници в производството.;

3.5. Той излага пред обществеността лично или чрез медиите мотивите за своите решения по дела, представляващи обществен интерес като същевременно избягва поведение и действия, които могат да бъдат възприети като самоизтъкване или прекомерно търсене на обществено признание.4. Правила за поведение, произтичащи от принципа за ВЕЖЛИВОСТ И ТОЛЕРАНТНОСТ

Изискванията за вежливост и толерантност се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система.

ПРИЛАГАНЕ

4.1. Поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен;

4.2. Магистратът трябва да бъде честен, коректен и учтив, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората като съблюдава техните права и свободи;

4.4. Колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт.5. Правила за поведение, произтичащи от принципа за ПОЧТЕНОСТ И БЛАГОПРИЛИЧИЕ

Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата.

ПРИЛАГАНЕ

5.1 Магистратът не може да получава облага от трети лица, която основателно би се възприела като резултат от компромис с неговата честност и справедливост при изпълнение на професионалните му задължения.

5.2 Почтеният магистрат не доносничи и не интригантства спрямо свои колеги и служители, а изразява открито позицията си.

5.3. Магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие;

5.4. В обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага;

5.5. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност;

5.6. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото;

5.7. Магистратът трябва да е с безукорна репутация.

5.8. Магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми;

5.9. При кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му.6. Правила за поведение, произтичащи от принципа на КОМПЕТЕНТНОСТ И КВАЛИФИЦИРАНОСТ

Изискването за компетентност и постоянна квалификация на магистратите произтича от правото на участниците в процеса, и на обществото като цяло, да получават законосъобразни правни актове.

ПРИЛАГАНЕ

6.1. Магистратът следва за изпълнява служебните си задължения с предимство пред всяка друга дейност;

6.2. Магистратът трябва да се стреми към повишаване на професионалната си квалификация и подготовка и трябва да предприема необходимите мерки за поддържане и повишаване на своите познания, умения и лични качества за правилното изпълнение на правомощията си;

6.3. Магистратът следва да се информира за съответните новости във вътрешното и международното право.7. Правила за поведение, произтичащи от принципа на КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ

Конфиденциалността произтича от необходимостта да бъдат защитени правата на страните и техните близки от неправомерно използване на информация и сведения;

7.1. Магистратът е длъжен да пази абсолютна дискретност и служебна тайна в социалното си общуване и частен живот относно фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на служебните си задължения и да изисква същото от съдебните служители;

7.2. Магистратът не може да използва неправомерно информацията, станала му известна при осъществяване на неговите функции;

7.3. Магистратът може да обсъжда принципни правни проблеми, като е длъжен в такива случаи да запази в тайна конкретните факти по преписките и делата, като не разгласява сведения за личния живот на гражданите или такива, които увреждат интересите на лица или тяхната репутация;

7.4. Магистратът няма право да изразява публично предварително становище по конкретни преписки и дела.

7.5. Магистратът е свободен да изразява лично мнение в средствата за масова информация по всички въпроси, за които няма изрична законова забрана;

7.6. Магистратът, член на колегиален орган следва да пази тайната на служебното съвещание.