Чл. 62. (1) Обществото дължи на лекаря уважение, добра материална осигуреност и опазване на достойнството му.

(2) Лекарят сам утвърждава авторитета си със своя професионализъм, компетентност, знание, умение и благородство в отношението си към пациента и обществото.

(3) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2013 г.) Лекарят не може с поведението и действията си, с думи, дела или публикации да уронва престижа на професията, на съсловната организация и доброто име на колегите си.