Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина признава и зачита правата на пациента и уважава неговото човешко достойнство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина няма право да отказва обслужване на пациенти поради една или повече от следните причини: раса, вероизповедание, пол, здравословно състояние, етническа или национална принадлежност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина може да проявява разумна предпазливост при подбора на пациентите, включително да откаже да обслужи пациент, ако е убеден, че в отношенията между него и пациента не съществува необходимото доверие.