Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина предварително информира пациента или негов законен представител за:

1. необходимите изследвания, предлаганото лечение и всички разумни алтернативи, включително и присъщия им риск и приблизителната им стойност;

2. продължителността на лечението и очаквани особености в протичането му;

3. очакваните резултати от лечението;

4. очакваните резултати, ако лечението не бъде проведено;

5. начините за покриване на разходите (чрез НЗОК, доброволни осигурителни институции, пряко разплащане и пр.).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина не може да пристъпва към лечение на пациент, преди да е изпълнил задълженията по ал. 1 и да е получил информирано съгласие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина е длъжен да поиска в писмена форма съгласието или отказа на пациента или негов законен представител за прилагане на определени лечебни методи и процедури, за извършване на сложно и/или скъпо струващо лечение, включване на пациента в клинични изпитвания на лекарства и пр.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Ако пациент или негов законен представител заяви, че възнамерява да подаде жалба срещу лекар по дентална медицина, то последният е длъжен да положи всички разумни усилия проблемът да се реши на място.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2017 г.) Лекарят по дентална медицина няма право да препоръчва или извършва ненужни дентални лечения или манипулации.