Чл. 54е. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В 7-дневен срок от изплащане на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България, или пенсия за старост в друга държава, пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 3 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в териториалното поделение на Националния осигурителен институт или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., отм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)