Чл. 343а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Осигурявано по българското законодателство лице, което постъпи на работа като служител на институция или орган на Европейския съюз, има право да прехвърли в пенсионните схеми на Съюза заедно или поотделно по свой избор:

1. (доп. - ДВ, бр. 92 от 2017 г.) актюерския еквивалент на пенсионните права за старост от фонд "Пенсии", съответно от фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване;

2. средствата по своята индивидуална партида в универсален пенсионен фонд и/или в професионален пенсионен фонд, и/или във фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г.) Кръгът на лицата, които имат право на прехвърляне, както и предпоставките и сроковете за неговото упражняване се уреждат с Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и с Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г.

(3) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 1 се извършва, ако не е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, свързана с трудова дейност.

(4) Прехвърляне на средствата по ал. 1, т. 2 се извършва, ако не е отпусната пенсия от съответния фонд за допълнително пенсионно осигуряване и не е сключен договор за еднократно или разсрочено изплащане на средствата по индивидуалната партида.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 05.08.2011 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.04.2018 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2018 г., в сила от 21.05.2018 г.) За прехвърляне на средства в пенсионните схеми на Съюза не се прилагат ограниченията за прехвърляне по чл. 171, ал. 1, чл. 236, ал. 5 и чл. 247, ал. 4.

(6) Разходите за банковия превод са за сметка на Националния осигурителен институт или на пенсионноосигурителното дружество, от което се извършва прехвърлянето.