Чл. 243. (1) Прокурорът прекратява наказателното производство:

1. (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) в случаите на чл. 24, ал. 1 и 6;

2. (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) когато намери, че обвинението не е доказано.

(2) С постановлението прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства и отменя наложените на обвиняемия мерки за процесуална принуда, както и мярката за обезпечаване на гражданския иск, ако основанието за нейното налагане е отпаднало.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Когато прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 поради това, че деянието съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с веществените доказателства по компетентност на съответния административнонаказващ орган.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г.) Препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство се изпраща на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници, на ощетеното юридическо лице, както и на Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, на Агенцията за държавна финансова инспекция и на Сметната палата - за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, когато тези органи са направили съобщението за извършеното престъпление. Постановлението за прекратяване може да се обжалва пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпване на делото, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) С определението съдът може да:

1. потвърди постановлението;

2. измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство и разпореждането с веществените доказателства;

3. отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г.) Определението по ал. 6 може да се протестира от прокурора и да се обжалва от лицата по ал. 4 пред съответния въззивен съд в седемдневен срок от съобщаването му.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) Не се съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние.

(10) (Доп. - ДВ, бр. 71 от 2013 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г.) Когато не са били налице основанията по ал. 1, постановлението за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от лицата по ал. 4, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура. Отмяната може да се извърши в срок до две години, когато производството е образувано за тежко престъпление, и в срок до една година - в останалите случаи, от издаването на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

(11) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2025 г.) Главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство и след изтичането на срока по ал. 10, когато:

1. законът е приложен неправилно или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен;

2. е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила;

3. някои от доказателствата, върху които се основава постановлението, се окажат неистински или с невярно съдържание или не са били събрани по установения за това ред;

4. прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство;

5. се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на прокурора, издал постановлението за прекратяване на наказателното производство, и имат съществено значение за делото;

6. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство;

7. не са взети всички мерки за разкриване на обективната истина и разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно.

Обстоятелствата по т. 3, 4 и 5 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.

(12) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2008 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 97 от 2025 г.) При отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство започва да тече нов срок по чл. 234 за извършване на разследването.

(13) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2020 г., предишна ал. 12, изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г.) Алинеи 10 и 11 не се прилагат за постановленията на европейския прокурор и европейските делегирани прокурори.

(14) (Нова - ДВ, бр. 16 от 2021 г., предишна ал. 13, изм. - ДВ, бр. 97 от 2025 г.) Алинеи 10 и 11 не се прилагат за постановленията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник.