Член 25

Преминаване

1.Всяка държава-членка, освен когато се възползва от възможността да откаже преминаване на гражданин или пребиваващ с цел изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, трябва да разреши преминаване през нейната територия на лицето, обект на предаване, при условие че ѝ е предоставена информация относно: а)самоличността и гражданството на лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест; б)наличието на европейска заповед за арест в)вида и правната квалификация на престъплението; г)описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително времето и мястото;

Когато лицето, обект на европейска заповед за арест с цел наказателно преследване, е гражданин или пребиваващ в държавата-членка по преминаване, последното може да е свързано с условие лицето, след като бъде изслушано, да бъде върнато в страната по преминаване, за да изтърпи присъдата за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, постановени срещу него в издаващата държава-членка.

2.Всяка държава-членка трябва да посочи орган, който да получава исканията за преминаване и необходимите документи, както и всяка друга официална кореспонденция, свързана с тези искания. Държавите-членки следва да уведомят за това генералния секретариат на Съвета.

3.Искането за преминаване и посочената в параграф 1 информация може да бъдат отправено до органа, определен съгласно параграф 2, чрез всяко едно от средствата, възпроизвеждащи писмен текст. Държавата-членка по преминаване трябва да съобщи решението си по същия начин.

4.Настоящото рамково решение не се прилага в случай на въздушен превоз без предвиден престой. Въпреки това, ако възникне необходимост от извънредно кацане, издаващата държава-членка трябва да предостави на определения съгласно параграф 2 орган посочената в параграф 1 информация.

5.Когато преминаването засяга лице, което подлежи на екстрадиция от трета страна в държава-членка, тази разпоредба следва да се прилага mutatis mutandis. А изразът „европейска заповед за арест“ се замества с израза „искане за екстрадиция“.