Член 28

Предаване или последваща екстрадиция

1.Всяка държава-членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави-членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за предаване на лице на държава-членка, различна от изпълняващата държава-членка въз основа на европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.

2.Във всеки случай лице, което е предадено на издаващата държава-членка въз основа на европейска заповед за арест, може без съгласието на изпълняващата държава-членка да бъде предадено на държава-членка, различна от нея, въз основа на европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването в следните случаи: а)когато издирваното лице е имало възможност да напусне територията на държава-членка, в която е предадено, но не е направило това в рамките на 45 дни от окончателното си освобождаване или се е завърнало на тази територия; б)когато издирваното лице се съгласи да бъде предадено на държава-членка, различна от изпълняващата държава-членка, съгласно европейската заповед за арест. Съгласие трябва да се даде пред компетентен съдебен орган на издаващата държава-членка и да се отрази съгласно националното ѝ право. От начина на изразяването му следва да личи, че е доброволно и при пълно съзнаване на неговите последици. За тази цел лицето има право да бъде представлявано от защитник; в)когато издирваното лице не е обект на специално правило в съответствие с член 27, параграф 3, букви а), д), е) и ж).

3.Изпълняващият съдебен орган дава съгласие за предаване в друга държава-членка въз основа на следните правила: а)искането на съгласие се предоставя в съответствие с член 9, придружено с посочената в член 8, параграф 1 и преведена съгласно член 8, параграф 2 информация; б)съгласие се дава когато престъплението, за което е искано предаване, също е обект на предаване в съответствие с настоящото рамково решение; в)решение следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането; г)съгласие следва да бъде отказано в случаите, изброени в член 3, а в останалите — единствено на основанията, посочени в член 4.

По отношение на посочените в член 5 случаи издаващата държава-членка е длъжна да предостави гаранциите, предвидени в него.

4.Въпреки параграф 1 лице, което е предадено въз основа на европейска заповед за арест, не може да бъде екстрадирано в трета страна, без съгласие на компетентния съдебен орган на държавата-членка, която е предала лицето. Това съгласие следва да се даде в съответствие с конвенциите, по които същата е страна, както и с нейното вътрешно право.