Член 5

Екстрадиция и наказателно преследване

1. а) Всяка държава-членка, която по силата на своето национално законодателство не екстрадира свои граждани, ще предприеме необходимите мерки, за да определи компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, когато са извършени от нейни граждани извън нейна територия.

б) Всяка държава-членка, чийто гражданин е заподозрян в извършване в друга държава-членка на престъпление, посочено в член 1, параграф 1, която не екстрадира това лице в тази друга държава-членка с единствения мотив неговата националност, предава делото на своите компетентни органи, за да започнат те преследване, ако е необходимо. За да се извърши това преследване, досиетата, информацията и документите, имащи отношение към извършеното престъпление, се предават съгласно процедурите, посочени в член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г. Молещата държава-членка е уведомена за започналото преследване и за резултатите от него.

2.За целите на този член понятието „гражданин“ на държава-членка се тълкува съгласно декларация на тази държава-членка, направена в съответствие с член 6, параграф 1, букви б) и в) от Европейската конвенция за екстрадиция, при нужда изменена със съответните декларации към конвенцията за екстрадиция между държавите-членки на Европейския съюз .