(1) Трафикът на наркотици представлява заплаха за здравето, сигурността и качеството на живот на гражданите на Европейския съюз, както и за законната стопанска дейност, стабилността и сигурността на държавите-членки.

(2) Необходимостта от правни действия в областта на борбата с трафика на наркотици е призната по-специално в плана за действие на Съвета и на Комисията относно оптималните условия и ред за прилагане на разпоредбите на Договора от Амстердам за установяване на пространство на свобода, сигурност и правов ред (3), утвърден по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от Виена, състоял се на 3 декември 1998 г., за прилагане на заключенията на Европейския съвет от Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 48 от него, Стратегията на Европейския съюз за борбата с наркотиците (2000—2004 г.), приета по време на Европейския съвет от Хелзинки от 10 до 12 декември 1999 г. и от плана за действие на Европейския съюз в областта на борбата с наркотиците (2000—2004 г.), одобрен по време на Европейския съюз от Санта Мария да Фейра на 19 и 20 юни 2000 г.

(3) Необходимо е да се приемат минималните правила по отношение на съставните елементи на престъпленията с трафик на наркотици и прекурсори, които дават възможност за определяне на общия подход на равнище Европейски съюз в борбата с трафика на наркотици.

(4) Във връзка с принципа на субсидиарност действието на Европейския съюз следва да се съсредоточи върху по-тежките престъпления в областта на упойващите вещества. Изключението, което се прави от приложното поле на настоящото рамково решение, за известно поведение, свързано с личната консумация, не е част от насоката на Съвета за начина, по който държавите-членки смятат да третират тези други случаи в своето законодателство.

(5) Предвидените от държавите-членки санкции следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи и да включват наказания лишаване от свобода. За определяне на равнището на наказанията следва да бъдат отчитани фактическите елементи, като количество и вид на наркотика, станал обект на трафик, фактът, че нарушението е или не е извършено в рамките на организираната престъпност.

(6) Държавите-членки следва да имат право да предвиждат смекчени наказания, когато извършителят на престъплението предостави на компетентните органи полезна информация.

(7) Необходимо е да се вземат мерки, които да правят възможно конфискуването на приходите от извършените престъпления, посочени в настоящото рамково решение.

(8) Следва да се вземат мерки, за да се провери дали юридически лица могат да се подведат под отговорност за престъпленията, посочени в настоящото рамково решение, когато тези престъпления са извършени за тяхна сметка.

(9) Ефективността на полаганите усилия в борбата срещу трафика на наркотици зависи основно от сближаването на националните мерки за прилагане на разпоредбите на настоящото рамково решение,

Член 1

Определения

По смисъла на настоящото рамково решение

1)„наркотици“ означава което и да е от следното: a)вещество, посочено в Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., или от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества; б)което и да е от веществата, посочени в приложението;

2)„прекурсори“ означава всяко вещество, което е класифицирано в законодателството на Общността и за което са в сила задълженията по реда на член 12 от Конвенцията на Обединените нации срещу незаконната търговия на упойващи вещества и психотропни вещества от 20 декември 1988 г.;

3)„юридическо лице“ е всеки субект с този статут по силата на приложимото национално законодателство, с изключение на държавите или другите публични субекти при упражняване на суверенните си правомощия на публични органи и на публични международни организации;

4)„ново психоактивно вещество“ означава вещество в чист вид или в препарат, което не е обхванато от Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., нито от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, но може да породи рискове за здравето или социални рискове, подобни на рисковете, породени от обхванатите от посочените конвенции вещества;

5)„препарат“ означава смес, чието съдържание включва едно или повече нови психоактивни вещества.

Член 1a

Процедура за включване на нови психоактивни вещества в определението за „наркотици“

1.Въз основа на оценка на риска или на комбинирана оценка на риска, изготвена съгласно член 5в от Регламент (ЕО) № 1920/2006 на Европейския парламент и на Съвета , и в съответствие с критериите, предвидени в параграф 2 от настоящия член, Комисията без ненужно забавяне приема делегиран акт в съответствие с член 8а за изменение на приложението към настоящото рамково решение, за да се добави новото психоактивно вещество или вещества към него и да се предвиди, че новото психоактивно вещество или вещества пораждат сериозни рискове за общественото здраве и когато е приложимо — сериозни социални рискове на равнището на Съюза и че то или те е/са включено/и в определението за „наркотици“.

2.При преценката дали да приеме делегиран акт, както е посочено в параграф 1, Комисията взема предвид дали степента или моделите на употреба на новото психоактивно вещество, неговата наличност и потенциал за навлизане на територията на Съюза са значителни и дали вредата за здравето, причинена от консумацията на новото психоактивно вещество, в резултат от неговата остра или хронична токсичност и потенциал за злоупотреба или за предизвикване на зависимост, е животозастрашаваща. Вредата за здравето се счита за животозастрашаваща, ако има вероятност новото психоактивно вещество да причини смърт или смъртоносно увреждане, тежко заболяване, сериозно физическо или психическо увреждане или значително разпространение на болести, включително предаването на пренасяни по кръвен път вируси.

Наред с това Комисията взема предвид дали социалните вреди, причинени от новото психоактивно вещество на отделни лица и на обществото, са сериозни и по-специално дали въздействието на новото психоактивно вещество върху функционирането на обществото и обществения ред води до нарушения на обществения ред или до прояви на насилие или антисоциално поведение, нанасящо вреди на консумиращия веществото или на трети лица, или на имущество, или дали престъпните дейности, включително организираната престъпност, свързани с новото психоактивно вещество, са системни, водят до значителни незаконни печалби или до значителни икономическите разходи.

3.Ако в рамките на шест седмици от датата на получаване на доклада за оценката на риска или комбинираната оценка на риска в съответствие с член 5в, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1920/2006 Комисията прецени, че не е необходимо да приема делегиран акт за включване на новото(-ите) психоактивно(-и) вещество(-а) в определението за „наркотици“, тя представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който излага мотивите за това.

4.По отношение на новите психоактивни вещества, добавени в приложението към настоящото рамково решение, държавите членки, които все още не са направили това, въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за прилагането на разпоредбите на настоящото рамково решение към тези нови психоактивни вещества възможно най-бързо, но не по-късно от шест месеца след влизането в сила на делегирания акт за изменение на приложението. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящото рамково решение или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

Член 1б

Национални мерки за контрол

Без да се засягат задълженията, възложени на държавите членки с настоящото рамково решение, държавите членки могат да поддържат или да въвеждат на своя територия по отношение на нови психоактивни вещества всякакви национални мерки за контрол, които считат за подходящи.

Член 2

Престъпления, свързани с трафика на наркотици и прекурсори

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че следните видове умишлени деяния, когато са извършени неправомерно, са наказуеми: а)производството, получаването, добиването, подготовката, предлагането, пускането на пазара, разпространението, продажбата, доставянето, независимо при какви условия, дилърството, експедицията, транзитното изпращане, транспортирането или износът на наркотици; б)отглеждането на мак за опиум, на кока или на канабис; в)притежаването или покупката на наркотици с цел упражняване на дейностите, изброени в буква а); г)производството, транспортирането, дистрибуцията на прекурсори, при които този, който се занимава с това, е наясно, че трябва да ги използва при или за незаконното получаване или производство на наркотици.

2.Описаните в параграф 1 деяния не се включват в приложното поле на настоящото рамково решение, когато са извършени изключително за лична облага на извършителите, така както е определена в националното законодателство.

Член 3

Подбудителство, помагачество и опит

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за квалифициране като престъпление на подбудителство, помагачеството или опита за извършване на някое от престъпленията, посочени в член 2.

2.Дадена държава-членка може да изключи от наказателна отговорност опита за предлагане или за подготовка на наркотици, посочени в член 2, параграф 1, буква а), както и опита за притежание на наркотици, посочено в член 2, параграф 1, буква в).

Член 4

Наказания

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че деянията по членове 2 и 3 се наказват с ефективни, съразмерни и възпиращи наказания.

Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че за престъпленията, посочени в член 2, се налага наказание лишаване от свобода най-малко от една до три години.

2.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че за престъпленията, посочени в член 2, параграф 1, букви а), б) и в), се налага наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години за всеки от следните случаи: а)престъплението се отнася за големи количества наркотици; б)престъплението се отнася за наркотици, които са измежду най-вредните за здравето, т.е. такива, които водят до причиняване на значителна вреда за здравето на редица лица.

3.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че за престъпленията, посочени в параграф 2, се налага наказание лишаване от свобода най-малко от десет години, когато престъплението е извършено в рамките на организираната престъпност по смисъла на Съвместно действие 98/733/ПВР от 21 декември 1998 г. относно инкриминирането на участието в престъпна организация в държава-членка на Европейския съюз .

4.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че за престъпленията, посочени в член 2, параграф 1, буква г), се налага наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години, когато престъплението е извършено в рамките на организираната престъпност по смисъла на Съвместно действие 98/733/ПВР и прекурсорите са предназначени за използване при правенето или производството на наркотици в условията, посочени в параграф 2, буква а) или б).

5.Без да се засяга правото на жертвите или други добросъвестни трети лица, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да осигури конфискуването на веществата, обект на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, на инструментите, послужили или които е трябвало да послужат на тези престъпления, и приходите от тези престъпления или конфискуването на имущество, чиято стойност съответства на тази на приходите, веществата или инструментите.

Термините „конфискуване“, „инструменти“, „приходи“ и „имущество“ се тълкуват по смисъла на член 1 от Конвенцията на Съвета на Европа от 1990 г. относно прането на пари, проследяването, задържането и конфискуването на приходи от престъпления.

Член 5

Особени обстоятелства

Без да се засяга член 4, всяка държава-членка може да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че наказанията, посочени в член 4, да могат да се намаляват за извършител на престъпление:

а)който се отказва от своите престъпни действия в областта на трафика на наркотици и на прекурсори; и

б)предоставя на административните и съдебните органи информацията, която те не биха получили по друг начин, като им съдейства: i)за предотвратяване или ограничаване на въздействието на престъплението; ii)за идентифициране и подвеждане под отговорност на другите участници в престъплението; iii)за намиране на улики; или iv)за възпрепятстване извършването на други престъпления от посочените в членове 2 и 3.

Член 6

Отговорност на юридическите лица

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира юридическите лица да могат да бъдат подведени под отговорност за престъпление от посочените в членове 2 и 3 в случаите, когато последните са извършени за тяхна сметка, от което и да е лице, действащо било самостоятелно, било в качеството си на член на орган на въпросното юридическо лице, изпълнявайки управленски функции от името на това юридическо лице, на едно от следните основания: а)има правомощия да представлява юридическото лице; б)явява се орган за вземане на решения от името на юридическото лице; в)явява се орган за упражняване на контрол в рамките на юридическото лице.

2.Извън случаите, предвидени в параграф 1, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира юридическите лица да могат да се подвеждат под отговорност в случаите, когато поради липса на надзор или контрол от страна на лицето, посочено в параграф 1, е станало възможно извършването на някое от престъпленията, посочени в членове 2 и 3, за сметка на юридическото лице от подчиненото му лице.

3.Отговорността на юридическите лица по силата на параграфи 1 и 2 не изключва наказателно преследване срещу други физически лица, извършители, подбудители или помагачи на престъпление от посочените в членове 2 и 3.

Член 7

Санкции на юридическите лица

1.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се убедят, че юридическото лице, обявено за отговорно по реда на член 6, параграф 1, се наказва с ефективна, съразмерна и възпираща санкция, включваща наказателни или ненаказателни глоби и възможни други санкции, и по-специално: a)мерки за изключване от печалбата на данъчна или друга преференция или държавна помощ; б)мерки за временна или окончателна забрана за упражняване на търговска дейност; в)поставянето под съдебен надзор; г)съдебна мярка по прекратяване; д)временно или окончателно затваряне на учреждения, послужили за извършване на престъплението; е)в съответствие с член 4, параграф 5, конфискуването на веществата, обект на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, на инструментите, послужили или които е трябвало да послужат на тези престъпления, и на приходите от тези престъпления или конфискацията на имущество, чиято стойност съответства на тази на приходите, веществата или инструментите.

2.Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира всяко юридическо лице, подведено под отговорност съгласно член 6, параграф 2, да бъде санкционирано с ефективни, съразмерни и възпиращи санкции или мерки.

Член 8

Компетентност и наказателно преследване

1.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за определяне на компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, в случаите, когато: a)престъплението е извършено отчасти или изцяло на нейна територия; б)извършителят на престъплението е неин гражданин; или в)престъплението е извършено за сметка на юридическо лице, установено на нейна територия.

2.Държавата-членка може да реши да не приложи или да приложи само в специфични случаи и при специфични условия правилата за компетентността, посочени в параграф 1, букви б) и в), когато престъплението е извършено извън нейната територия.

3.Държава-членка, която по силата на своето законодателство не екстрадира свои граждани, взима необходимите мерки за установяване на своята компетентност по отношение на престъпленията, посочени в членове 2 и 3, и когато е приложимо, за предприемане на наказателно преследване в този смисъл в случаите, когато престъплението е извършено от неин гражданин извън нейната територия.

4.Държавите-членки информират генералния секретариат на Съвета, както и Комисията за своето решение за прилагане на параграф 2, като при необходимост се посочват специфичните случаи, в които техните решения се прилагат.

Член 8a

Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 1а, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 22 ноември 2017 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 1а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. .

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 1а, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът неса представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и на Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 9

Влизане в сила

1.Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с разпоредбите на настоящото рамково решение до 12 май 2006 г.

2.В срока, посочен в параграф 1, държавите-членки съобщават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, транспониращи в тяхното национално законодателство, задълженията, наложени им с настоящото рамково решение. До 12 май 2009 г. Комисията представя пред Европейския парламент и пред Съвета доклад за работата по изпълнението на рамковото решение, включително въздействието от това изпълнение върху международното правно сътрудничество в областта на борбата с трафика на наркотици. На базата на този доклад Съветът проверява, в рамките на шест месеца след представянето на отчета, дали държавите-членки са предприели необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение.

Член 10

Териториално приложение

Настоящото рамково решение се прилага по отношение на Гибралтар.

Член 11

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.