Член 3

Разширени правомощия за конфискация

1.Всяка държава-членка приема най-малко необходимите мерки, за да направи възможно, при условията по параграф 2, да конфискува изцяло или частично имущество, което принадлежи на лице, което е осъдено за престъпление, което е:

а) в рамките на престъпна организация, както това е определено в Съвместно действие 98/733/ПВР от 21 декември 1998 г. относно инкриминирането в държавите-членки на Европейския съюз на участието в престъпна организация , ако престъплението попада в обхвата на:

— Рамково решение 2000/383/ПВР на Съвета от 29 май 2000 г. за повишаване на защитата чрез наказателни и други санкции срещу подправянето във връзка с въвеждането на еурото ;

— Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001 г. относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност ;

— Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета от 19 юли 2002 г. относно борбата с трафика на хора ;

— Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой ;

— Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета от 22 декември 2003 г. относно борбата със сексуалната експлоатация на деца и детската порнография ;

— Рамково решение 2004/757/ПВР от 25 октомври 2004 г. за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици (10);

б) ако попада в обхвата на разпоредбите на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата с тероризма (11),

като се осигури, че за престъплението по посочените рамкови решения:

— по отношение на престъпления, различни от пране на пари, да се предвижда наказание лишаване от свобода в максимален размер най-малко от пет до десет години,

— по отношение на пране на пари да се предвижда наказание лишаване от свобода в максимален размер от най-малко четири години,

и престъплението да е от такъв характер, че да може да пораждат финансова полза.

2.Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да създаде възможност за конфискация по настоящия член най-малко в случаите,

а) в които национален съд на основание на конкретни факти е стигнал до пълното убеждение, че съответното имущество е придобито чрез престъпни действия на осъденото лице, извършени преди осъждането за престъплението по параграф 1, което съдът в съответствие с обстоятелствата по конкретния случай смята за подходящо, или, алтернативно,

б) в които национален съд на основание на конкретни факти е стигнал до пълното убеждение, че съответното имущество е придобито чрез подобни престъпни дейности на осъденото лице, извършени преди осъждането за престъплението по параграф 1, което съдът основателно предполага съобразно с обстоятелствата по конкретния случай, или, алтернативно,

в) в които е установено, че стойността на имуществото е непропорционална на правомерните доходи на осъденото лице и национален съд на основание на конкретни факти е стигнал до пълното убеждение, че съответното имущество е придобито чрез престъпна дейност на това осъдено лице.

3.Освен това всяка държава-членка може да предвиди да предприеме необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, в съответствие с параграфи 1 и 2, изцяло или частично, на имущество, което е придобито от лице, много близко до съответното лице, както и имущество, което е прехвърлени на юридическо лице, върху което съответното лице, само или чрез най-близки лица, има контролно влияние. Същото се прилага, ако съответното лице получава голяма част от доходите на юридическото лице.

4.Държавите-членки могат да прилагат процедури, които са различни от наказателно производство, за да отнемат от извършителя въпросното имущество.