Член 2

Определения

За целите на настоящото рамково решение:

а) „издаваща държава“ означава държавата-членка, в която се намира съдът, който е издал решение за конфискация в рамките на наказателно производство;

б) „изпълняваща държава“ означава държавата-членка, до която е изпратено решение за конфискация с цел изпълнението му;

в) „решение за конфискация“ означава финансова санкция или мярка, наложена от съд по наказателно дело във връзка с престъпление или престъпления, които са довели до окончателно отнемане на имущество;

г) „имущество“ означава имущество от всеки вид, независимо дали материално или нематериално, движимо или недвижимо, и правните документи и инструменти, доказващи правото или интереса от такова имущество, за което съдът в издаващата държава е решил, че: i) представлява облага от престъпление или е равностойно на пълната стойност или на част от стойността на такава облага, или ii) представлява средство на такова престъпление, или iii) подлежи на конфискация в резултат от прилагането в издаващата държава на някое от разширените правомощия за конфискация, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2005/212/ПВР, или iv) подлежи на конфискация по някоя от разпоредбите, свързани с разширените правомощия за конфискация по законодателството на издаващата държава;

д) „облага“ означава всяка икономическа изгода, която е придобита чрез престъпление. Тази облага може да произтича от имущество от всякакъв вид;

е) „средства на престъплението“ означава всяко имущество, което по някакъв начин е използвано или се е предвиждало да бъде използвано, изцяло или частично, за извършване на престъпление или престъпления;

ж) „паметници на културата, които съставляват част от националното културно наследство“ се определя в съответствие с член 1, параграф 1 от Директива 93/7/ЕИО от 15 март 1993 относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава-членка ;

з) когато наказателното производство, водещо до решение за конфискация, е свързано с първоначално престъпление, както и с пране на пари, „престъпление“ по член 8, параграф 2, буква е) означава първоначално престъпление.