Член 7

Компетентност и координация при наказателното преследване

1.Всяка от държавите-членки гарантира, че в нейната компетентност попадат най-малко случаите на извършване на престъпленията, посочени в член 2:

а) изцяло или частично на нейната територия, независимо от това къде е установена или къде извършва престъпната си дейност престъпната организация;

б) от страна на неин гражданин; или

в) в полза на юридическо лице, установено на територията на тази държава-членка.

Дадена държава-членка може да реши, че няма да прилага или че ще прилага само при специални случаи или обстоятелства правилата за компетентност, посочени в букви б) и в), когато престъпленията, посочени в член 2, са извършени извън нейната територия.

2.В случаите, когато престъпление, посочено в член 2, попада в компетентността на повече от една държава-членка и когато всяка от засегнатите държави може законосъобразно да започне наказателно преследване на основание на едни и същи факти, засегнатите държави-членки си сътрудничат, за да решат коя от тях ще проведе наказателното преследване срещу нарушителите с цел, ако е възможно, производството да се централизира в една държава-членка. С оглед на това държавите-членки могат да се обърнат към Евроюст или друг орган или механизъм, създаден в рамките на Европейския съюз, за да се улеснят сътрудничеството между съдебните им органи и координацията на действията им. Отчитат се по-специално следните фактори:

а) държавата-членка, на чиято територия са извършени деянията;

б) държавата-членка, чийто гражданин е или в която пребивава извършителят;

в) държавата-членка на произход на пострадалите;

г) държавата-членка, на чиято територия е открит извършителят.

3.Държава-членка, която съгласно законодателството си не екстрадира или не предава свои граждани, взема необходимите мерки, за да предвиди своята компетентност в случаите и, когато е целесъобразно, да проведе наказателно преследване по отношение на престъплението, посочено в член 2, когато е извършено от неин гражданин извън нейната територия.

4.Настоящият член не изключва упражняването на компетентността по наказателноправни въпроси, предвидена от държавата-членка в съответствие с националното ѝ законодателство.